Надалеч от Турция
Под управлението на Ердоган, довело това лято до масови протести, все повече млади турци напускат родината си. За тях това е единственият начин да са далеч от Ердоган – и от онази Турция, която той сътворява, пише Дойче веле.
Прочутата опера в Сидни, големият коралов риф, безкрайни плажове под лъчите на австралийското слънце: Булут Каратюрк разглежда на лаптопа си снимки от Австралия – страната на неговите мечти. При това Булут не се интересува толкова от слънцето и морето – същото може да намери и в родната си Турция. „Това, което искам, е най-вече по-свободен живот. Искам нещо по-добро от това тук“, казва той.
В Истанбул Булут заема мениджърски пост в една голяма международна телекомуникационна фирма. Печели доста добре, а и го чака повишение. Въпреки това е готов да започне в Австралия от нулата, от най-ниското стъпало.
„Не искаме такъв живот!“
„Да загърбиш родината си и да заминеш за чужбина си има както предимства, така и недостатъци, които трябва добре да се претеглят. Но тук става все по-лошо, политиката става все по-рестриктивна и все по-религиозна. Още отсега бихме могли да прогнозираме какво ни очаква в близко бъдеще. Не искаме такъв живот!“, категоричен е Булут, който всъщност би предпочел да замине за Америка, но така и не получил зелена карта. За Австралия обаче шансовете му са повече от добри. Австралийското правителство целенасочено се опитва да привлече образовани чужденци. А Булут така или иначе е твърдо решен да се махне.
Случаят на 32-годишния Булут съвсем не е единичен – в Турция се наблюдава нова емиграционна вълна. Само че този път не става дума за безработни анадолци, а за високо квалифицирани жители на големите градове, които непременно искат да напуснат родината си.
Ебру Йълдъръм, собственичка на посредническа агенция, която се е специализирала в подпомагането на турци, заминаващи за Австралия, разказва, че повечето хора, които се обръщат към нея, са с висше образование. Тя им осигурява необходимите документи и езикови тестове, както и посредничество за намиране на работа. Бизнесът на Йълдъръм процъфтява – особено от лятото насам, когато се стигна до масовите демонстрации, смачкани брутално от турското правителство.
„Броят на хората, които търсят информация, свързана със заминаване в чужбина, расте стремително. В сравнение с 2009 година ръстът е 400 процента. Някои от тези, които искат да заминат, казват направо: взехме решението си след случилото се в парка Гези. Искаме да се махнем колкото може по-бързо!“, споделя Ебру Йълдъръм.
Заради децата
„Голяма част от турците, които напускат родината си, имат малки деца. И именно заради тях емигрират – те просто искат да им осигурят бъдеще, което да е по-добро от това, което биха могли да имат тук“, обяснява по-нататък Йълдъръм.
И Булут има син на една година. Именно неговото раждане е изиграло ролята на решаващ импулс при взимането на решението за бягство от Турция, разказва съпругата на Булут: „Перспективата да започнем отначало естествено предизвиква у мен немалко опасения. Но мисля най-вече за нашия син. Австралия е социална държава! А тук дори и училищното образование е проблем. Все повече гимназии се трансформират в религиозни училища и е трудно да се намери алтернатива. Частните училища са прекалено скъпи“.
Кандидатурата на семейство Каратюрк междувременно е вече при австралийските власти. Ако всичко върви добре, догодина те ще се отправят към другия край на света – далеч от семейство и приятели. Но и далеч от Ердоган.
