Европа и либийците

Либия затъва все по-дълбоко в хаос. Не е изключено дори страната да се разпадне. ЕС обаче не разполага с инструменти за стабилизиране на страната, нито има визия за бъдещето на своя близък съсед, според анализ на Дойче веле.

Положението със сигурността в Либия е катастрофално. Странатае е разкъсвана от племенни вражди и конфликти. Много от либийските градове са контролирани от въоръжени милиции, а поддръжници на автономни движения са окупирали петролните инсталации. От това страната губи милиарди евро. Временният министър-председател Али Зейдан предупреди за опасността от чуждестранна окупация, ако анархията в страната продължи да расте. „Международната общност няма да толерира никоя страна от Средиземноморието, ако тя е източник на насилие, терор и убийства“, заяви Зейдан.

Истината е, че международната общност до голяма степен е безсилна. Две години след свалянето на диктатора Кадафи ситуацията в страната продължава да се влошава. А проблемите на Либия засягат пряко целия ЕС – бежанци от Африка използват страната като трамплин към Европа през Средиземно море; терористи и екстремисти се придвижват необезпокоявано през отворените граници, а от спрения добив на петрол губи цяла Европа.

Европа няма концепция

Политологът Луис Мартинес от парижкия изследователски институт CERI смята, че ЕС няма много възможности за влияние, тъй като твърде късно е установил контакти с Либия. „Либия не беше сред средиземноморските партньори на Европа“, припомня Мартинес в разговор с Дойче Веле. Междувременно ЕС и страните-членки се опитват да наваксат – от есента на 2011 година само Германия е предоставила 25 милиона евро за стабилизирането на Либия. Берлин отпуска 3,2 милиона евро на неправителствени организации за изграждане на демократичните структури и гражданското общество и предоставя също така хуманитарни помощи. ЕС пък насърчава изграждането на администрацията и демократичните структури с 30 милиона евро.

Според експерта за Либия от университета в Кеймбридж Джейсън Пак всякакъв вид помощ е от значение, но особено важен е въпросът за изграждането на работеща администрация. „Либийците имат пари и ресурси. В някои отрасли разполагат и с квалифицирани кадри, но те не могат да управляват министерствата. Те дори не успяват навреме да изплатят възнагражденията на охраната на петролните инсталации“, казва експертът.

Опасност от разпад на страната?

Според Джейсън Пак ЕС не трябва да подпомага правителството в Триполи, а местните съвети и гражданските организации. Все още не е ясно колко власт ще имат в бъдеще централното правителство, провинциите и регионите в Либия. Източната област Киренайка се стреми към автономия, подобни апетити имат и някои други райони в страната. Луис Мартинес смята, че Либия не може да остане централизирана държава, защото съществуват много различни центробежни сили. „Трябва да помогнем на Либия по мирен път да се раздели с централизираната и авторитарна държава и да поеме пътя към федерация или сбор от няколко държави. В противен случай има опасност от война“, предупреждава политологът.

Джейсън Пак обаче не вижда опасност от разпад на Либия. Според него хората в Киренайка не са сепаратисти, които искат собствена държава. Експертът, който има собствена консултантска фирма в Либия, смята че е необходим съгласуван международен подход. „Всички държави, които навремето се изправиха срещу Кадафи, в това число и мюсюлманските, трябва заедно да се ангажират. Това би бил и ясен сигнал към милициите и всички сили, които изключват мирното решение“, казва Пак.