Даровете на О’Хенри
Днес се навършват 153 години от рождението на един човек, повлиял повече съдби от Хитлер. Или поне от Хрушчов. Уилям Сидни Портър.
Малко известен факт за литературния кумир на няколко поколения У. С. Портър, по-известен като О’Хенри, пише първите си разкази от затвора в Охайо, където е вкаран за присвояване на пари от банката, в която е работил.
Друго непопулярно свидетелство за О’Хенри е, че той е магьосник. Да,да, магьосник. Не от тези, които размахват карти, вадят зайци от шапки и превръщат билетчета за трамвай в жълтици. Не Астор, не Динамо, не Худини. О’Хенри е от онези магьосници, които могат да изстрелят другите хора в други реалности. А какво по-магическо от това?
Ако някой се сети за по-трогателна история от „Даровете на влъхвите“, моля да сподели. Младата Дела с водопада от кестеняви коси, която продава най-голямото си богатство, за да купи красива каишка за часовник на своя любим. И Джим, който продава своето най-скъпо, за да купи гребени на Дела. Мъж и жена, които разполагат с един долар и 87 цента за Коледа – тя е с отрязана коса, а той с гола китка, а любовта им свети над тях и се хили на всички, които отегчено купуват безсмислени подаръци на близките си за Рождество.
А притчата, защото за мен това е притча, за фантето и хоралът? Бездомникът, който се впуска в безразборно извършване на всякакви дребни престъпления в копнежа си да прекара студената зима в уютния затвор и навсякъде удря на камък? Поне до края, когато взрян през прозорците на една църква, не получава просветление за смисъла на живота и не взима решение да „се вземе в ръце“ точно преди да му закопчаят белезниците за стоене на погрешното място?
Ами „Последният лист“? Историята на едно нарисувано листо, което спасява живот? Или пък най-сладката любовна реплика в историята любовните слова – „Миличък Уолтър, с твърдо сварено яйце“…
Не, честно, ако някой се сеща за по-смислени, по-човеколюбиви и по-светли разкази от тези на О’Хенри, моля да ги упомене.
Честит рожден ден, безсмъртнико! Твоите дарове са толкова ценни, колкото онези на влъхвите. Благодаря!
