България се нарежда на 30-о място в тазгодишния Индекс на европейския здравен потребител с 528 точки от максималните 1000, с което се придвижва нагоре от 33-та позиция през 2012 г. (с 456 точки).
Нидерландия остава на първо място, получавайки 870 от максималните 1 000 точки. Нидерландците са следвани от Швейцария, Исландия, Дания и Норвегия. В изследването са включени 35 държави.
„Тъй като неравнопоставеността очевидно задълбочава разликата между заможните и бедните държави в Европа, тълкуването на класирането по EHCI става доста сложно“, обяснява д-р Арне Бьорнберг, председател на „Health Consumer Powerhouse Ltd.“ (HCP) и ръководител на изследването.
Ако други държави от същата категория покажат още по-незадоволителни резултати, държави като България биха могли да се придвижат нагоре в класирането въпреки влошаването в действителност.
„Българското здравеопазване отразява общата мрачна ежедневна действителност в България“, отбелязва д-р Бьорнберг. Видимо е, че има някакво положително развитие по отношение на достъпа, където чакането е намаляло от 2012 г. насам, но в замяна на това медицинските резултати са се влошили още повече. Ако България, заедно с Румъния и Сърбия, има критично ниски стойности на всички показатели за резултати, положението е тревожно. В краткосрочен план вниманието трябва да е съсредоточено върху поддържането на основните функции, като например равнопоставеност и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче не са подсигурени в днешна България.
От началото на измерванията през 2005 г. сега за първи път Индексът на европейския здравен потребител (EHCI) може да отчете нарастваща разлика в здравеопазването между заможните, финансово стабилни части на Европа и по-малко заможните, засегнати от кризата държави.
През 2013 г. почти няма държави със среден доход в челната половина на Индекса. Резултатите от лечения на рак и детско оцеляване продължават да се подобряват в цяла Европа. В условия на строги ограничения държавите с висок доход показват повече подобряване, което предизвиква задълбочаване на разликата с европейските държави с нисък и среден доход.