Велислава Славова
За теб, Българийо, аз пиша днес – за тебе и за моите предци.
Във тежки времена на робство и печал, те вдигнали са своята глава.
В ръката с меч за тебе те умряха, за тебе и за твойта свобода.
Едничка майчица, родина мила, да защитят те от „смъртта”.
Величествена ти си, майко, величествени са и те дори и днес.
Макар малцина веч историята ни да помнят, те все пак името ти го обкичват с чест.
Недей да плачеш, майко, че във тежки времена ний пак живеем.
Макар че робството на слепотата по-лошо е от турското.
Макар че този път духът ни само паднал е заробен.
Но се надявай, майко, че отново ще успеем с бича ний да се преборим.
И вярвай, майко, че отново името ти ще прославим.
Защото още съществуват славните ни българи, родино,
макар и те да са малцина.
И още някъде се крие този борбен дух,
макар че в плена паднаха мнозина.
И пак ще бъдеш ти велика, о Българийо, родина моя,
защото някъде там още има го светлика, запален от предците в нашата история.