В Годината на коня…представяме ви дивия каракачанец Текс
Невена Гачева
Както вече съобщих, в рамките на лунарната годината на коня, ще продължавам да ви запознавам с историите на съвременните български коне и техните приятели – хората. Търсим всякакви истории – истории за надеждата, за приятелството, красиви истории, но и такива за раздялата и смъртта. Реални и неподправени.
И ето, броени дни преди Тодоров ден, ще ви запозная с историята на един див кон в буквалния смисъл на думата. Това е историята на Текс, каракачански мустанг, млад на около две години. Див, буен и свободолюбив като собственика си Яни Янков. Да, не грешите, това е същия този Яни или както още го наричат “каубоя от Овча купел”, на който откраднаха предишното конче Тенеси Дарк Скай, преди няколко години.
Основната идея беше да не натоварваме историите с много текст, а с повече кадри. Интуицията ми подсказва, че историята за първата среща между Текс и Яни ще ви трогне много. Разказана е на един дъх с толкова много чувство, че ми напомня удивително много на Йовковите “Ако можеха да говорят”, за това ви я предоставям без допълнителна редакция, допълнения и съкращения.
“Kобилката се казваше първоначално Рая, но аз я прекръстих на Тенеси Дарк Скай.”
“Сякаш той ме избра…беше се изкачил на едно малко възвишение в двора, гледаше ме, а от ноздрите му на тласъци излизаха облаци пара. За миг замръзнах сякаш припознах кобилата си Тенеси. Сърцето ми запрепуска лудо, адреналинът ме удряше в главата. Той стоеше там и ме съзерцаваше. Не помръдваше. Стоеше като вкаменен и ме изучаваше другите коне нервничиха, въртяха се в кръг, пръхтяха цвилиха, но не и той. Сякаш знаеше защо съм там и имаше два варианта – да се бори за свободата си или да приеме ситуацията, но нямаше някакво желание да приема поражение. Погледа му издаваше всяка мисъл, която му се въртеше в главата. Сякаш ми казваше:
– Посегни и така ще те сритам, че никога повече няма да се сетиш да погледнеш кон.
Няколко секунди, след това започна да рие с копито, изнервяше се, но това можех да използвам в мой плюс ( когато са нервни губят част от ориентацията си ) следват ритници на посоки и бягство на всяка цена. И да, той направи грешката, която чаках. Реши да побегне и да се спаси с бягство, но вече бях размотал ласото, заметнах…и беше мой. Нямаше връщане назад. Мяташе се, хвърляше къчове, падаше на земята, изправяше се. След 20 минути борба, останал без сили, реши да поеме дъх и да си отдъхне. Дишаше тежко, пара излизаше на талази от ноздрите му. Пристъпих към него, отвърна рязко глава в израз на презрение. Сложих длан на челото му, а той отскочи назад, но нямах намерение да спирам до тук. Повторих. Този път остана спокоен. Ръката ми се плъзна надолу по гривата му, после по гърба и пак нагоре. С всяка секунда той ставаше все по-спокоен, което съвсем не значеше, че ми вярва. След около 2 часа непрекъснат допир, ласки и говорене. Свалих въжето от врата му и го поведох на повод из двора, хранихме се с ябълки от ръка.
“Улових Текс от див табун на 26 ноември 2013 г.”
Знаех, че най-голямото изпитание предстои и ще настъпи когато ще трябва да го кача в караваната, за да го транспортирам до базата в Бистрица.
Див кон в каравана – шансове почти нулеви. Отворих вратата на двора и излязохме отпред, тогава той изцвили пронизително, очаквайки отговор от стадото. Никой не го чуваше. Изцвили отново. Пак нищо. Погалих го и му дадох ябълка. Ядеше яростно. Ядеше от нерви, а не защото беше примрял за ябълката. Направих няколко крачки, той не помръдна. Изцвили отново. Никакъв отговор. Не го дърпах и не му давах зор. Разполагах с цялото време на планетата, за да си заслужа доверието му.
Направих още една крачка, сега той се намираше на около 3 метра от мен и можеше да използва този шанс да се отскубне от мен и въжето. В този миг нещо в мен се разтърси. Задавах си въпроси. Защо? Правилно ли е? Не ще ли е по-добре да го пусна? Господ ми е свидетел, че той изпревари събитията. Точно когато вече мислех да откача въжето, той пристъпи, дойде до мен и опря главата си в гърдите ми. Зарови се в мен, сякаш казваше:
– Хей, аз ти се доверих, кажи ми че не направих грешка!
Стояхме така може би 15 минути, в които той не помръдна, аз усещах все още горещия му дъх. Можех да доловя всеки удар на сърцето му. И в този момент разбрах, че в този кон може би се е всели духа на Тенеси Дарк Скай.”
“…допреди 3 месеца Текс беше див мустанг”
Второто фотографско представяне е на тема: „Дивото зове”, коне: Тенеси Дарк Скай и Текс, собственик: Яни Янков, фотографи: Димитър Павлов и Цветелина Макавеева.
