Един текст на Георги Марчев от блога му Бодлива тел, който си струва да бъде прочетен.
Правя уговорката, че всеки има право да утолява пороците си, както сметне за добре. Но без да пречи на никого.
Затова не приемам властолюбието и алчността на Цв. Василев, Пеевски и сие.
Не разбирам амбицията на потомствения социалист Сергей Станишев. Още по-малко „каузата“ му.
Не търпя незаконните обръчи от фирми на ДПС и Ахмед Доган.
Дразня се на лъжите, че съм платен протестиращ, на комунистите Мая Манолова, Антон Кутев и т.н. Да не говорим за обидата на Христо Монов „интернет лупмпен“.
Не търпя простотата на Бойко Борисов, който все пак беше мутра.
За червено-синия Орешарски или хубаво, или нищо.
Полицаите без идентификационни знаци, които биха хора по протестите, ме отчаяха.
Заплахите на агента на ДС Статев Статев към студентите му, какъвто съм и аз, ме ужасиха.
Пияните преподаватели в Ректората на Софийския университет ми замислиха защо още не съм емигрирал.
Колегите журналисти, които писаха и пишат гнусотии за всеки противник на статуквото, ме отвращават.
Те победиха.
Наздраве от един 23-годишен писач с протестърско мислене, който пречи на добрите каузи на комунисти и ДС агенти.