„Превратът и пълномощията“

Продължаваме с поредицата откъси от „Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев, подбрани от Ангелина Пискова. Всяка прилика със съвременни събития оставяме на Вас.

„Не щем даскали“ – казваха едни. „Долу учителите!“ – викаха други. „От княза станаха по-големи“ – викаха трети. „На княза плащаме по грош, а на тях по шестдесет пари“. Тези викове се придружаваха от най-мръсни псувни. Изблъскани от шайката, учителите се разотидоха, протестирайки. Князът не продума нищо. Но Хитрово /новият руски агент в София – б.а./, като се научи за скандала, прати стражари да търсят пострадавшите. „Какво желаете?“, ги попита той. „Искаме да знаем това: като ни тъпчат правата, дали е съгласна нашата Освободителка?“ Хитрово им отговори: „Всичко, което става, е с нейно съгласие“. Същите думи каза Хитрово на тълпата, на която държа реч от балкона. Голямо въодушевление облада простолюдието, като чу волята на руския цар. Първата му мисъл след това бе да бие учителите, които го заблуждавали. Твърде характеристично за този момент бе голямото възбуждение на простата маса против „учените“. В едно софийско село шопите вързаха своя учител и го доведоха в двореца, за да го връчат на княза. Историческата солидарност между народа и интелигенцията рискуваше да бъде унищожена.

стр. 292-293

..“Ремлинген /руски военен, министър на вътрешните работи на България/ издаде чрез указ на основание на пълномощията едно допълнение към действуващия турски закон, според което, за да се издава вестник, трябваше специално разрешение от Министерството на вътрешните работи. След двегодишен политически живот България бе дошла дотам, щото нейните министри да намират турските закони недостатъчно строги! След спирането на „Независимост“ либералите се опитаха на няколко пъти да създадат нов вестник, но не успяваха. Цанков /Драган-б.а/ бе поискал разрешение да издава „Зора“, Ремлинген му отказа. Светослав Миларов след големи усилия основа едно по друго два вестника: „София“ и сетне „Средец“. „София“ биде конфискуван на втория брой, „Средец“ – още на първия. Стана очевидно, че всеки нов опит ще бъде излишен при това решение на правителството да удуши гласа на либералната партия.

стр. 321

„Побоите в провинцията зачестиха. Нагайката се пренесе в княжеството заедно с тайната полиция, начело на която бе поставен един авантюрист, бивш руски офицер, де Колини: системата функционираше при едно съвършено подражание на руските традиции.
България заприлича на руска провинция. Опитът с пълномощията бе се завършил с въдворяването на един полицейски режим, при който личността на княза се губеше зад униформата на Ремлингена. В своята собствена земя българите бяха тъпчени като завладени инородци„.

стр. 328

Симеон Радев, „Строителите на съвременна България“, изд. 1973 г.