Подобряване на човешката раса
Автор: Лъчезар Христов
Следните две изявления са направени в една и съща година – 1925, от двама общественици. Смята се, че те едва ли имат нещо общо помежду си.
„Физическите и психически болните, недъгавите не трябва да увековечеват страданията си, като ги предават на своите деца. Чрез образователна дейност, държавата трябва да накара отделните индивиди да разберат, че макар болестта да не е позор, а достойно за съжаление нещастие, в същото време е престъпление и позор да утежняваме страданието, като го предаваме на невинни създания от чисто егоистични чувства.”
„Вместо да екзекутира дегенериралите потомци за извършените от тях престъпления, вместо да оставя невменяемите да умират от глад, обществото би трябвало да лиши непригодните от възможността да продължават рода. Така ще бъде по-добре за целия свят.”
Във втория параграф се цитира мнението на съдията Джъстис Оливър Уендъл Хоумз, член на Върховния съд на САЩ, изложил позицията на мнозинството по делото „Бък срещу Бел”.
Първият цитат е от „Моята борба”. Не само нацистите се интересуват от евгеника.
Възможно ли е да бъде създадено перфектното общество? Общество, съставено от по-висши индивиди. Не непременно по-добри, но поне по-силни, по-здрави, по-умни, по-красиви. Платон е вярвал, че е възможно. Глупак ли е бил да иска да се чукат и възпроизвеждат само хора, които са еднакви помежду си? Какво ще кажете да имате властта да изберете какво да бъде вашето дете – красиви очи, фини черти, изключителна интелигентност, свободата да не го е страх, че е дебело, глупаво или грозно? Сега отново е модерно светът да се стреми към съвършенство и темата за расата отново изплува.
Програмите за „расова хигиена” на нацистка Германия са най-катастрофалното приложение на евгеничната теория, но те не са нито първите, нито последните. В началото на 20 век, 14 държави приемат евегенични закони. През първите 30 години на века, 30 американски щата приемат закони за принудителна стерилизация. Според приблизителни данни, 60 хиляди души са били подложени на „законна” стерилизация. Никога няма да се разбере истинския им брой, защото няма официална статистика за операциите, извършени по затвори и лудници.
САЩ е първата от развитите страни, която издава закони за пречистване на расата. В края на 19 век в Мичиган и Масачузетс на кастрация са били подложени психично болни и млади момчета, проявили генетични недъзи, като „хронична епилепсия”, „имбецилност” и „съчетана с малоумие маструбация”.
Статусът „слабоумен” се определя чрез теста за интелигентност – една новост за онова време, както и въз основа на доста произволните оценки на учените за нормално поведение. Според тези критерии не само „идиотите, имбецилите и умствено недоразвитите”, но и цели етнически групи минават за „непълноценни”.
По време на индустриалната революция светът се радва на нарастващ просперитет, натрупват се огромни богатства. В същото време от само себе си възниква нуждата от създаването на класа нещастници, които да вършат тежката работа с машините. На собствениците се налага да намерят горе-долу прилично обяснение с какво са заслужили да живеят в грамадни къщи, докато всички други трябва да бъхтят в завода по 19 часа на ден и да внимават машината да не им откъсне някой крайник. Отговор на проблема предлага социалният дарвинизъм, концепция, според която някои са родени да дишат азбестов прах за шест долара на час, докато у други бентлито и вилата в Монте Карло са някак генетично заложени. Не е учудващо, че в такава епоха и Маркс се вихри доста обилно.
Още от самото начало най-ентусиазираните апологети на евгениката принадлежат към висшите слоеве на обществото. Дейвид Стар Джордан, ректор на Станфордския университет, става шеф на „Колд Спринг Харбър” първата биолаборатория в Америка, която работи върху подобряване качеството на човешката раса. На първата конференция по темата присъстват хора, като Рокфелер, Уинстън Чърчил, Александър Бел.
Плутократите се съюзяват с учените, много от тях с внушителна репутация. Те полагат неимоверни усилия да докажат неща, считани за аксиоми днес – че негрите са глупави, евреите – алчни, мексиканците – мързеливи, италианците – подли, жените – курви. От тук и изводът – богатите бели хора, които се държат възпитано на масата и получават добри оценки в училище, генетически превъзхождат останалите. Във викторианска Англия скучаещия антрополог и психолог сър Франсиз Голтън публикува бележки за своите наблюдения, според които „най-бележитите” членове на британското общество поначало имат бележити родители. Доста проникновено наблюдение.
Според думите на очевидци и оцелели от концлагера, както и според някои историци и психолози, д-р Менгеле не просто е бил в Аушвиц. Той бил Аушвиц. Противно на общоприетото мнение, неговите опити не са имали за цел създаването на висша раса, а по-скоро да се определят причините за “дефектите” на генно ниво при другите раси. Менгеле присаждал на хората органи от животни и документирал мъчителната смърт по време на отхвърляне на присадените органи. След редица опити дошъл до извода, че най-добрият способ за ограничаване на раждаемостта на нисшите раси е кастрацията.
За да определи дали е възможно цветът на очите да се променя по генетичен път, Менгеле инжектирал боя в зрителните органи на няколко двойки близнаци. Като резултат от това се получавали болезнени инфекции и понякога дори слепота. В случай, че някой от тези близнаци починел, Менгеле изваждал очите му и ги забождал на стената в кабинета си, точно както един биолог забожда насекоми за колекцията си. Самият той далеч не е бил пример за идеален нацистки ариец с руса коса и сини очи, напротив, малко на цигане биел. Преди две години неговите дневници, представляващи 31 тетрадки с около 3000 страници истории, стихове, размисли и рисунки, бяха продадени за 245 000 долара. Купувачът е евреин от Ню Йорк. Нещо като повик за прошка?
Но никой друг не въплъщава желанието на системата да оправдае съществуването си с научни термини така пълно, както Конрад Лоренц, пионер в областта на етологията – изучаването на предполагаемите генетично заложени модели на поведение. Роден в Австрия, Лоренц е приет за член на Германската нацистка партия още през 1928 година. В най-известната му книга „За агресията” се съдържат и развиват идеите за „съзнателна, научнообоснована расова политика”, прилагана от „най-добрите представители на обществото”, с оглед на „по-голяма строгост при елиминирането на морално непълноценни хора”. Според журналистите тя утвърждава „принципите на една модерна авторитарна десница”.През 1973 г. въпреки протестите на учени от цял свят, Конрад Лоренц отива в Стокхолм, за да си получи Нобеловата награда.
През 2010 година Китайските власти задържаха стотици души като част от кампания за стерилизиране на 10 000 мъже и жени, които са заподозрени, че се опитват да нарушат държавната политика, позволяваща на семействата да имат само по едно дете. След като през 70-те години на миналия век се въвежда политиката „една двойка, едно дете”, започват да се регистрират много случаи на аборти в напреднала фаза на бременността, стерилизация и дори убийство на новородени. В България се чуха предложения такава политика да бъде предприета спрямо циганите.
Населението на планетата се е удвоило от 3 до 6 милиарда за около 50 години въпреки всички опити за редуциране и идеята за расовите характеристики на тази или онази група хора, в опит да се обясни защо различните народи по света са в положението, в което се намират, отново добива популярност. Популацията! Цялата тази невероятна популация е плашеща не толкова със своя размер, колкото със своя “културен багаж” и претенциите за равни права. „Те са хора като нас, ние сме равни, тяхната култура е равнозначна по стойност на нашата”- тази теза звучи богохулно, извратено за все повече хора.
Изтъкнатият глобалист сър Дейвид Атънбъро, който миналата година обяви човечеството за „чумата на Земята“, сега открито призова развитите страни да прекратят изпращането на храни за гладуващите народи, за да се намали световната популация. Сър Дейвид е бивш главен директор на БиБиСи 2 и програмен директор на телевизия БиБиСи през 60-те и 70-те години на миналия век, избран е в стотицата на класацията 100 Greatest Britons. Той съвсем не е единственият, проповядващ въвеждането на лицензи за родители или насилствени стерилизации. Въпросът е – би ли следвало хората да имат различни права в зависимост от степента на своето развитие. И защо подобни въпроси се считат за расистки или най-малкото неуместни?
Действието на филма „Blade runner” се развива през 2019 година в Лос Анжелис. Могъща корпорация е разработила по-висша раса – андроиди. Те притежават интелект, равностоен на човешкия и многократно по-голяма физическа сила. Външно са едно към едно с хората. Малка подробност е, че нямат душа и не изпитват емоции и чувства. Предназначението им е да участват в проучвания и колонизация на нови светове. След избухването на бунт на андроиди, техният достъп до Земята е спрян. Всеки, промъкнал се на планетата, е осъден на смърт.
Интересен момент от филма е самото начало, когато градът се отразява в окото на Рутгер Хауер… Макар още да не се знае за какво става въпрос, се вижда, че това е окото на някой, който е постигнал целта си… и тя е пред него.
