Истини и лъжи за ЕС

Александър Андреев, Дойче веле

В този коментар няма нито веднъж да се каже, че ЕС е осигурил мир на Европа. Няма да прочетете и нито една лоша дума за Путин или Русия. Но ще си припомните някои истини, които определени хора се опитват да преиначат.

В навечерието на изборите за Европарламент над ЕС се е спуснала рехавата мъгла на евродосадата. Евросъюзът излъчва скука и безидейност, кандидатите за шеф на Еврокомисията са приличат като две капки вода, Брюксел се е откъснал от 500-те си милиона поданици, а на всичко отгоре изобщо не знае какво да прави с Украйна и с новата политика на Путин. Така горе-долу звучи отегченото предизборно мърморене в част от медиите и в социалните мрежи. А върху това мърморене избуява жилавият плевел на антиевропеизма. От Найджъл Фарадж и Марин льо Пен, през Герт Вилдерс и Виктор Орбан, та чак до доморасли геополитици като Волен Сидеров – популистите от целия континент залъгват избирателите с приказки от ХIХ-ти век за романтичната виталност на националната държава, на която „онези от Брюксел”, съседите, мигрантите, извънземните и всички либерали ѝ изпивали силиците.

„Глупостите“ на ЕС

Изброените политици и още неколцина техни съидейници може би си вярват, но това не променя факта, че лъжат избирателите. Просто защото нито една от държавите в ЕС не може сама да оцелее в суровата глобална действителност. Да не говорим, че без ЕС хората (особено пък българите) ще бъдат доста по-бедни. И много по-беззащитни – геополитически (Украйна!), финансовополитически (банките!), енергийнополитически (руският газ!).

Тези политици имат все пак едно решително предимство в сравнение с Барозу, Ромпой, Юнкер или Шулц: те правят впечатление на пълнокръвни личности, продават се много по-добре, защото са предизвикателни, ръбати, агресивни и нашепват на избирателите онова, което всеки иска да чуе. А много хора, включително и сред просветените европейци, обичат да им се посочва виновник. Кой е крив за лошия ми хал? Разбира се, че не съм аз самият. Разбира се, че не е моята обична татковина. Едва ли ще да е и икономическата криза. То е ясно – крив е Брюксел, който изправя краставиците, дава равни прави на жените и хомосексуалните и изобщо се занимава с някакви пълни глупости, които нарича правова държава, ред, демокрация, човешки и граждански права.

Но хайде да видим как точно Брюксел изпива силиците на народите и какъв е този корсет, който им нахлузва. Доказано е, че прословутата брюкселска администрация струва на данъкоплатците по-малко, отколкото плащат виенчани или мюнхенчани за своите чиновници. Доказано е, че равнището на корупцията в ЕС в пъти отстъпва на това в националните държави. Да, срещу ЕС често се вади аргументът „свръхрегулация“. Но и този довод само хвърля прах в очите на избирателите. Защото, първо, голяма част от европейските директиви всъщност са взети от националните законодателства на страните-членки. И второ – защото тези директиви най-вече облекчават живота на 500-те милиона европейци и на предприемачите. Типичен пример са свалените цени на роуминга при мобилните комуникации.

Предимствата на скучния политик

Лично аз предпочитам да живея в едно общо пространство, където действат ясни и човешки правила, пък нека политиците да са скучни и безцветни. От политиците очаквам не харизма, а да управляват добре и в интерес на хората. Не случайно германците вече три пъти избират Меркел, за която също се казва, че няма никаква харизма, но с упорство и без суета си върши работата. Кандидатите за шеф на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц заемат сходни позиции – и толкова по-добре. Защото това означава, че и двамата са наясно какво е добре за европейците – и искат да го постигнат. Пък нека са скучни и безцветни – в миналото Европа достатъчно е патила от харизматични лидери.

Евросъюзът нямал демократична легитимация, казвате? Ами като няма – вървете да гласувате, за да го легитимирате!