Готова ли е България за българите в чужбина?

След срещата с президента Росен Плевниелиев в Лондон: Как да осъществим бъдещето си?

За Chronicle.bg от Лондон Николай Николов

На 17ти Март, Президентът на Република България, Росен Плевнелиев, прие част от българското общество в посолството в Лондон. На срещата присъстваха предимно млади хора и темата на разговора беше изцяло насочена към тях и към способността на българската държава да им предостави достатъчно добри условия за развитие у дома.

Това, което ми направи много силно впечатление е, че г-н Плевнелиев е политик с ясно изразена позиция, по най-наболелите въпроси на българската вътрешна, както и външна политика. Той осъди руските действия в Крим като окупация, допълвайки, че наложеният референдум е “нелегален и нелегитимен”. В тази криза, може би най-сериозната и опасна геополитическата криза след края на Студената Война, е много важно, че г-н Плевнелиев целенасочено отстоява българските и европейските интереси. Важно е неговият глас да бъде чут, както в България, така и в чужбина за да се прекъсне една много дълга традиция на клиентелизъм и политическо слугуване на руските интереси.

Точно въз основа на тази политическа традиция, г-н Плевнелиев продължи разговора относно изостаналия български демократичен преход. Според него, България изостава след страните от Централна Европа, защото през първите 8 години от прехода не успяваме да начертаем пътя към европейска интеграция, към икономически реформи, към развитие на демократичните институции. Това е дълбоко заглушена позиция, която изцяло не присъства в публичния живот от 2001 година насам.

Ние изостанахме зад Словакия и Полша, подчерта Г-н Плевнелиев, защото започнахме нашата демократична революция 8 години по-късно. Това са две страни, които трябва да служат като пример на България относно как се осъществяват реформи, как се привличат инвестиции, но най-вече, как се управлява демократично, независимо дали на власт е лява или дясна партия. Трябва да спрем да се отдалечаваме от пътя към консолидирана демокрация, вече преминат от другите бивши тоталитарни страни в Европа.

И все пак, според Президента Росен Плевнелиев, бъдещето изглежда по-светло: има потенциал за инвестиции и икономическо развитие. Информационният сектор прогресира и в него много българи от чужбина намират удовлетворяваща кариера. Трябва да се преборим с корупцията, разбира се, и един от най-ефикасните начини, според него, за осъществяване на това, е ‘електронно правителство’ – така както е например в Естония, може би най-развитата страна в тази сфера. Там, чрез интернет е възможно да се извършват всички бюрократични услуги, което прави публичната администрация по-ефективна и значително намалява корупцията.

Това е и целта на референдума, една от най-важните инициативи според Президента. С рязка критика към правителството, Плевнелиев призна, че не предполага референдумът да бъде насрочен за 25ти Май, защото очаква неговата дата да бъде насрочена през Август, когато хората ще почиват, което би било “пълно неуважение към българските граждани”.

В тази своя реч, Росен Плевнелиев започна да очертава, макар и не много четливо, новите правила на играта. По този начин българската демокрация, като цяло, започва постепенно да гради капацитет и легитимност; по този начин е възможно да се възвърне част от (почти мислимо) загубената вяра на гражданите в демократичните ни институции. Така се изгражда много важен прецедент за това как един политик трябва да разговаря с неговите избиратели, как да отстоява демократичните принципи на длъжността си.

За мен най-интересно беше да чуя въпросите на публиката. Първите бяха от студенти, желаещи повече информация за това как превърнат огромното си желание да се приберат у дома в реалност; имаше въпрос от юрист на Протестна Мрежа свързан с нужните реформи в правосъдната система, цитирайки Президента, който по-рано беше споменал, че ние сами трябва да ‘подредим къщичката си’. Имаше още въпроси свързани с развитието на бизнес в България.

По-късно, в по-неформален формат в хотелът May Fair, Президентът продължи разговорa си с нас, насърчавайки ни да се борим за по-добра държава и да изискваме от институциите отговорност. Нито един въпрос не беше зададен за това как може да се говори за реализация и перспектива в България, след като се намираме в толкова дълбока политическа криза.

България падна на последно място в Европейския Съюз и Балканите по свобода на пресата. 8-месечните протести са изцяло игнорирани от оголващия се и изолиран политически елит. В София, парламента продължава да е барикадиран. Има абсолютен монопол над медиите и неприсъщ за една европейска държава олигархичен модел на управление. И вместо да се говори как да направим кариера в България, редно е да се говори как ние трябва да сме разумни и мислещи български граждани, независимо дали живеем тук или там.

Трябва да милеем повече за обществения живот в България, да се интересуваме повече от политическите процеси там, независимо дали сме консултант от Deloitte или докторант по политология. Иначе и опитите на г-н Плевнелиев за достоен разговор и отговорност ще останат без смисъл. Липсва ни политическа култура и това беше доказано до голяма степен на тази среща.

Но едно нещо е сигурно – това, че човек е имал възможността да учи в чужбина, не означава, че той е директно подготвен и задължен да се прибере в България ‘да помага’. Тези от нас, които сме учили ‘навън’ в никакъв случай не трябва да си мислим, че сме по-кадърни или по-умни от тези, които живеят в България. Това е много погрешен елитизъм. Също така, проблемите на България, например в политиката, не са краткосрочни: тоест не не са от естество, от което, видиш ли, идват си кадърните хора, заменят некадърните, и изведнъж България става чудото на Източна Европа. Не трябва да се залъгваме за това колко сериозна е нашата политическа криза. Тя не е случайна, в нея са корените на фалшифицираната ни демократична революция и властовите структури, останали от тоталитарния режим.

Осъзнавайки това е първата крачка към постепенно рестартиране на демокрацията. Осъзнавайки това е и единственият начин да чуеш наистина какво се опитва да каже г-н Плевнелиев зад клишетата ‘елате си у дома деца’. Осъзнавайки това те предпазва от изкуствен патриотизъм за България – борбата за бъдещето ни може да се води на много фронтове, не стига само да се върнеш.

Този диалог трябва да бъде осъществяван много по-често. Покрай протестите, политиката остана изцяло задкулисно маневриране. Този тип срещи са основата за едно по-отворено общество; възможност за консолидиране на разпръснатите български общности; за дебат. Но това все още са бебешки стъпки, имаме много да наваксваме.