Господ е българин

Реших да бягам.

Ей така, бе, ще избягам от България, за да си търся късмета нейде по белия свят, през девет планини в десета, през девет долини в десета, през девет морета в десето.

Всъщност, може и да е малко по-различен маршрут, че ако се вярва на повечето описания извън нашия регион, то така май ще се върна обратно в България.

Но първо реших да отскоча до тия големците там, в спретнатата бяла къщурка, точно срещу паметника на „Цар освободител“ и да им кажа, ей така, напук, докъде ни докараха. Да им река: „Свършвам работа и дим да ме няма! Стягам багажа и дим да ме няма! Изключвам телефона и дим да ме няма! Да не ме търсят известно времееее“.

Барем пък се позамислят малко. Да рекат „ми то така, верно не може. Закъде сме ние без вас, младите?! Та нали вие сте бъдещето на тая страна, надеждата, че някак ще оцелеем“. Нейсе. Рекоха ми го, ама как. Че даже се и израдваха.

Първо, на тая мойта христова възраст, съм си бил същински пенсионер вече, не младеж. Второ, защо да им дреме за един бежанец, като и без това си имат толкова много в момента, тъкмо да отворя малко място, че взело да се запълва вече. Вярно, не са родно производство, а внос от Сирия, но все пак…

Ядат по-малко, пият по-малко, харчат ток по-малко и като чуят за проблемите и реформите в родното здравеопазване, предпочитат да си стоят болни и да се лекуват с хомеопатия (разбирай, по домашна, не клинична пътека).

Та за какво съм им?! Посъветваха ме най-учтиво да се запиша във facebook групата #закаквoсинибе! и ми пожелаха успех в прославянето на България по света. Също толкова учтиво им пожелах присъединяване към групата #…симайкатабе! и се насочих към решаването на дилемата „КЪДЕ“.

Първоначално реших в Бразилия – те ти слънце, плажове, Копа Кабана, Роналдиньо и разюздани секс карнавали. После обаче се сетих за Дилма Русеф и се притесних да не вземе да ме върне обратно, че тя и Боевски май не го питала как и що, ама ей го обратно вкъщи. После към Америка майка – free will, шанс за всеки, ще градим заедно демокрацията. Е, то хубаво, ама и ние и тука градихме демокрация и то още през 90-те, пък виж докъде я докарахме?!

Във Франция – ще си пия кафенцето на моста на „Сена“ и ще чета „Мадам Бовари“? Уви, ще ми искат 75% данък върху доходите, което върху доход „нула“ наистина си е твърде много (тук поне не ме карат да чета „Мадам Бовари“).

Затова премислих и реших – ще остана тук. Ей така напук (я каква рима докарах). За да се облагодетелствам от пенсионната реформа, да си ползвам здравните облаги и да си ходя на протести. Ще протестирам, че живея в България. Може да е през девет планини в десета, през девет долини в десета и през десет морета в десето, но все още си е центърът на света.

Че и как да е иначе, след като самият Господ е българин…

Още от автора в блога “Несериозно за сериозните неща” – http://mitkopopov.blogspot.com