Букетът на Мидас

Автор : Драго Симеонов за нашите приятели от Webcafe.bg

Чували сте сигурно мита за цар Мидас. Фригийският владетел си пожелал да има способността да превръща всичко, което докосне, в злато.

Дионис му сбъднал мечтата и за известно време нещата изглеждали прекрасно. После обаче се оказало, че има малък проблем. Златни ставали не само битовите предмети, които заобикаляли царя, но също храната и напитките му.

Имало нещо по-страшно обаче от гладната смърт, Мидас превърнал в златна статуя и любимата си дъщеря, която пожелал да докосне от най-искрени чувства на привързаност. Така стремежът към материално благополучие унищожило света му и превърнало всичко в скъп, но ненужен предмет.

Преди да осмислим въображаемия ужас в сърцето на владетеля, трябва да си дадем сметка, че ние в известен смисъл също притежаваме дарбата на Мидас. Водени от подобен стремеж за материално благополучие, ние желаем да позлатяваме всичко и така то става неизползваемо.

Свободният пазар прави това неизбежно, но ние го пренасяме и върху нематериалните ценности, опитваме се да позлатим отношенията и даваме излишна лъскавина на празниците си.

Вероятно е част от наследения комплекс от времената, когато един социалистически Мидас ни беше научил да превръщаме всичко, което докоснем, в гранит. Затова наоколо е осеяно с гранитни спомени и гранитните им отломки. Даже не ни позволяват да ги оцветим. Дали обаче нещо е от камък или от злато – все тая. Някои неща трябва да си останат във въздуха.

8-ми март е прекрасен пример за трансформацията на Мидас. Това е Денят на женското равноправие и в него има огромен смисъл. Ако по тези географски ширини нежният пол отдавна е извоювал респект, то отношението към жените в световен план все още е проблем.

В обширни региони човешките им права са силно накърнени, по културни или политически причини те са обект на по-особени рестрикции, норми и наказания т.е. приемани са за различна категория хора. Борбата съвсем не е приключила и смисълът на 8-ми март е в идеята за равенство и социалния ангажимент, не в карамфилите.

Ние обаче получихме празника във формата на гранитен блок. Социализмът го беше докоснал и женското в него приличаше на недодялана каменна статуя. „Равноправието“ беше куха декламация и помпане на пропагандни мускули.

Всъщност равенството се състоеше в липсата на права както за жените, така и за мъжете; от тях се изискваше само да маршируват в единен строй. И както се полага на нещо, превърнато в монумент, цветята придаваха кичозна украса на временното внимание.

Промяната донесе нов дух, но той също пое в грешна посока. След заслужено игнориране на каменните дати дойде и моментът, в който Мидас се сети, че може да ги докосне и позлати. Днес „равноправието“ има куртоазен вид и златиста повърхност.

Отношението към жените често пъти се изразява в превръщането им в златни момичета, т.е. Златки. А осмомартенската труженичка вече очаква дарове в знак на специалността си, не на равенството. Но това е съдбата и на всеки друг празник, докоснат от позлатяващата ръка.

Излиза, че единственият изход да не попаднеш в тази клопка е отново да игнорираш фалша, но така не само рискуваш да обидиш дамите, ами и изневеряваш на по-висшия смисъл от съществуването на такава дата. В мита Мидас се потопил в реката Пактол и водите отмили отвратителната му дарба.

Ние обаче все още сме далеч от подобно решение и докато дирим река, необходимо е единствено да внимаваме какво докосваме пътьом, защото, ако трансформираме в злато всички смисли, идеи и празници, стойността им се обезценява напълно. А златните момичета служат само за украса, статутът им не включва равните права.