450 години от рождението на Уилям Шекспир

Автор: Отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека Варна (http://art.blog.libvar.bg)

През 2014 година светът отбелязва 450 години от рождението на Уилям Шекспир. Различни са инициативите по света, свързани с тази годишнина. В рамките на проекта “Sonnet Project” 154 известни актьори от театъра, киното и телевизията ще четат в продължение на цяла година сонетите на Уилям Шекспир по улиците на Ню-Йорк. Три невероятни продукции на “Глоуб Тиътър” – “Както ви харесва”, “Ромео и Жулиета” и “Хенри V” ще оживеят на екрана. Отдел “Изкуство” при РБ “Пенчо Славейков” – Варна по свой начин иска да се включи в отбелязване на тази годишнина като ви срещне с две от най-великите шекспирови трагедии “Ромео и Жулиета” и “Отело”, но пресъздадени с различните изразни средства на киното, операта и балета.

“Ромео и Жулиета” е една от ранните трагедии на Шекспир. Създадена е между 1591-1595 г.

…защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!

Балет “Ромео и Жулиета” – Сергей Прокофиев. Интересно е виждането на композитора за завършека на творбата:” В последното действие Ромео пристига, заварва Жулиета жива и всичко свършва добре. Причините, тласнали ни към това варварство, бяха чисто хореографски: живите хора могат да танцуват, умиращите не магат да танцуват легнали. Интересно е, че в Лондон веднага констатираха факта: Прокофиев пише балет с хепиенд, но нашите шекспироведи се оказаха по католици от папата и се втурнаха да защитават обидени Шекспир… След разискванията с балетмайстори се оказа, че балетът може да бъде разрешен и със смъртен изход, а тогава се роди музиката”. Премиерата в Русия е на 11 януари 1940 г. в театър “С. М. Киров”. Главните роли изпълняват: примата на руския балет Галина Уланова – Жулиета и Константин Сергеев – Ромео.

Българската премиера на “Ромео и Жулиета” е на 27 май 1962 г. в Софийска народана опера. Красимира Колдамова е Жулиета, а Ичко Лазаров – Ромео.

Операта “Ромео и Жулиета” на Шарл Гуно е последното значително постижение на композитора. Премиерата и е през 1867 г. През следващите две години операта има 90 представления в различни оперни театри. Трагедията на Шекспир тук е трактувана в духа на лиричната драма, най-хубавите части в операта са четирите дуета на Ромео и Жулиета (на бала, на балкона, в спалнята на Жулиета и в гробницата), валсът на Жулиета, каватината на Ромео – носят емоционална непосредственост, правдивост на декламацията и мелодическа красота, които са характерни за индивидуалния стил на Гуно.

Филм “Ромео и Жулиета” – Два Оскара, три Златни глобуса, Давид и Донатело и многобройни номинации. Режисьорът Франко Дзефирели прави нечуван за времето си дързък ход – избира млади хора, които да превърне в двамата влюбени. Оливия Хъси (Жулиета) и Ленърд Уайтинг(Ромео)са във възторг от приключението да пресъздадат на кино най-романтичната любов и отношението на режисьора към тях. Изключително внимание е отделено на местата за снимки, на автентичността на костюмите, на визуалните решения. Появата на филма през 1968 г. предизвиква бурен интерес. Оливия Хъси не е допусната на премиерата в Лондон, защото не е навършила 18 год. “Paramount” призоваватийнейджърите да видят Шекспир на кино и организира множество премиери в градове на Щатите. Саундтракът към филма, създаден от Нино Рота е сред най-продаваните албуми през 1968 г. Кинокритиците се разделят на две. Една част от тях заявяват, че младите актьори не са в състояние да пресъздадат безсмъртните стихове. Другитекинокритици смятат, че филма е най-добрата екранизация на Шекспир.

“Трагедията на Отело, мавърът от Венеция” – трагедия в пет действия. Написана е около 1603-1604 г.

С целувки те убих, звездице ясна —

и върху теб, целувайки те, гасна!

„Отело” – Опера в четири действия. Либрето Ариго Бойто. Верди работи над нея в продължение на пет години. Това е предпоследната опера в творчеството на композитора и показва съвършенството на неговата техника. Тя носи всички белези на новаторския стил на маестро Верди. Премиерата и е на 5 февруари 1887 г. в Миланската Скала и предизвиква фурор. Постановката е ръководена от самия Верди, диригент – Франко Фачо, а в ролята на Яго е баритона Виктор Морел. У нас операта за първи път е поставена през 1922 г. в Софийска народна опера, под диригентството на Тодор Хаджиев. Много оперни знаменитости изпълняват ролята на Отело. Сред тях са Марио дел Монако, Лучано Павароти, Пласидо Доминго и др.

Многообразен е прочитът на шекспировия текст на Отело и до днес тази трагедия не слиза от световните театрални сцени. Интерес предизвикват едни от първите представления на тази трагедия в България: натрупа “Напредък” във Варна през 1905 г. (отзив в дигитална колекция) и на пътуващия театър “Съвременен театър” на Матей Икономов – сезон 1909 -1910 г.

Запомнящ се е образът на Отело в изпълнение на Лорънс Оливие. Театралната постановка е екранизирана през 1966 г. В нея органично са съчетани кино и театрални похвати. Филмът запазва повечето от оригинала на шекспировата пиеса и не променя реда на сцените. Това е първата английско езична, цветна филмова версия за широк екран. Лорънс Оливие е почти на 60 години, когато изпълнява тази роля. Неговият Отело е горд, влюбен, доверчив, чист, верен, ревнив, зъл. С удивителна техника и лекота актьорът превежда своя герой през всички тези състояния и чувства. И във всеки един миг неговият Отело е органичен и правдив. Оливие е номиниран за Оскар за изпълнението си в тази роля.

Въпреки дистанцията на времето творчеството на Шекспир продължава да ни вълнува и да ни провокира да се връщаме към него.