През 13-ти и 12-ти век пр. н. е. много от „великите древни цивилизации“ се разпадат като кули от карти. Някога велики градове около Източното Средиземноморие, Северна Африка и Близкия изток се сриват в руини; писмени системи изчезват; възникват бунтове; бушуват войни; и културите по планетата изглежда една по една се заличават. Късната бронзова епоха е определена като един от първите опити на човечеството за глобализацията, но тя завършва с насилствен, внезапен и дълбоко мистериозен колапс.
Историците все още живо спорят за точните причини за този така наречен „Колапс на бронзовата епоха“, но едно нещо е ясно: това не е било приятен период за живеене. Преди края си обаче, епоха е била сравнително щастлив момент от историята.
Точно както подсказва името, една култура се определя като „цивилизация от бронзовата епоха“, ако има способността да произвежда бронз чрез топене на мед и спояването й с калай, арсен или други метали. Бронзът е бил по-здрав от другите налични метали по това време, което е позволило на цивилизациите, които са впрегнали силата му, да имат технологично предимство в областта на оръжията, производството на инструменти, инженерството и изкуството.
На свой ред тази материална промяна пък позволява на хората в крайна сметка да формират големи градски селища, да развият сложни социални класови системи и да създадат набор от писмености.
Сред цивилизациите, които процъфтяват в тази епоха, са Средната асирийска империя в Месопотамия, Новото царство на Египет, вавилонците, хетската империя на Анатолия, микенците в континентална Гърция и минойците в Крит. Всички тези велики сили са разпръснати около Средиземно море и са дълбоко свързани помежду си чрез търговия и миграция.
Около 1177 г. пр. н. е. обаче тази просперираща мрежа се срива.
Едно от най-цитираните обяснения зад колапса е пристигането на мародерска конфедерация от нашественици, известна като „Морските народи“. Морските народи не са оставили нито паметници, нито писмени записи, така че тяхната идентичност далеч не е ясна и все още се обсъжда широко. Често се предполага, че всъщност са били редица различни морски култури, които са пътували из източното Средиземноморие. Които и да са били те, изглежда оставят своя отпечатък в тази част на света, минавайки през територии от Анатолия, Сирия, Финикия, Ханаан, Кипър и Египет към края на Бронзовата епоха между 13-ти и 12-ти век пр. н. е. През това коварно време археологическите доказателства показват как безброй градове в Източното Средиземноморие и Близкия изток са били унищожени или просто изоставени.
Пристигането на тези мистериозни мореплаватели обаче едва ли е цялата картинка. Някои твърдят, че цивилизациите от бронзовата епоха са изгнили отвътре чрез общ колапс на социалната им система. Тази идея предполага, че много кралства от късния бронз са имали „фатални централизирани, сложни и тежки“ политически структури, които са ги направили уязвими за неравенство и социална нестабилност. Друга възможност е появата на желязото и промените във военното дело, което означава, че битките са станали още по-опустошителни.
Още едно интригуващо обяснение е, че колапсът на бронзовата епоха е свързан с някакъв екологичен трус. Проучване от 2013 г. разглежда поленови зърна от седименти от древно езеро в региона и открива доказателства за промени в климата по това време. Тези промени, твърдят авторите на изследването, са довели до широко разпространени суши, недостиг на храна и глад. Последствията са масова миграция и социални катаклизми – и така тези някога силни цивилизации са оставени уязвими за нашественици, вероятно Морските народи.
Както много други моменти в историята, колапсът на бронзовата епоха никога няма да бъде обяснен с едно единствено нещо. В действителност е вероятно да става въпрос за сложна комбинация от всички изброени елементи, като определени фактори играят по-голяма роля на някои места, отколкото на други.
Каквато и да е причината, тази история трябва да ни служи като напомняне, че никоя цивилизация не трябва да приема позицията си в света за постоянна. С правилната комбинация от изменение на климата, война и технологичен напредък, дори и най-могъщите общества могат да се разпаднат тутакси.