Василий Зайцев: Може би най-успешният снайперист на Червената армия

Германците нахлуват в Съветския съюз през 1941 г. по време на операция Барбароса, което вдъхновява мъже и жени из цялата руска степ да вдигнат оръжие. Един от тях обаче се оказва много по-способен с пушката от останалите.

Това е историята на Василий Зайцев, един от най-добрите снайперисти на Червената армия от Втората световна война.

Ранен живот

Василий Зайцев е роден в бедно семейство в района на Уралските планини в Русия. Родният му град е изолиран и далеч от други елементи на обществото. Тъй като няма пазар, той става доста умел в това да хваща сам храната си – застрелва първия си вълк, когато е на 12 години с пушка, подарена от дядо му, а по-късно стана вещ и в лова на елени.

Зайцев също така е силен ученик. Той посещава строително училище в град Магнитогорск и по-късно става монтьор. Учил е и счетоводство.

Съветският флот

През 1937 г., на 22-годишна възраст, Василий се присъединява към съветския Тихоокеански флот и става чиновник в артилерийския отдел. След това завършва военно училище и е назначен за началник на финансовия отдел на Тихоокеанския флот в Преображенския залив.

Въпреки опитът си в счетоводството, той не намира работата за пълноценна и доброволно се прехвърля на фронтовата линия след операция Барбароса. Не след дълго началниците на Зайцев осъзнават, че той е невероятно добър с пушка и така вземат решение да го направят снайперист.

Зайцев в Сталинград

Зайцев е изпратен в Сталинград и назначен в 1047-и стрелкови полк на 284-та стрелкова дивизия „Томск“, която става част от 62-ра армия.

Градът претърпява изключително много щети по време на битките между немци и руснаци. В хода на над петмесечните боеве се смята, че са убити близо 750 000 войници на Оста. Съветите се справят още по-зле, губейки повече от 1,1 милиона души. Огромните количества развалини и разрушения обаче създават перфектните скривалища, от които Зайцев да стреля – и той веднага се възползва.

През първите си 10 дни в разрушения от войната град снайперистът застрелва 40 германци. Колегите са толкова впечатлени от постижението му, че бързо го правят треньор на входящите снайперисти. Зайцев казва на тези под негово ръководство: „Виждате как германския офицер излиза от бункера, изправен висок и могъщ, нареждайки на войниците си и придавайки си вид на властен човек. Той няма ни най-малка представа, че му остават само секунди живот.“

Ервин Кьониг пристига в Сталинград. Откъс от филма „Враг пред портите“

Битка с Ервин Кьониг

Не отнема много време на германците да осъзнаят, че Зайцев унищожава силите им и се твърди, че в отговор изпращат своя най-добър снайперист Ервин Кьониг да убие руснака.

В продължение на няколко дни двамата снайперисти играят на криеница като всеки дебне другия. Накрая двамата заемат позициите си. След като Кьониг застрелва руски войник, нито един от двамата не помръдва в продължение на 15 минути. Когато германският снайперист най-накрая решава, че противникът му не е наблизо, той решава да отиде да види руснака, който беше застрелял. Когато се изправя обаче, Зайцев го застрелва.

Докато руският снайперист разказва тази история на автора Василий Гросман, някои историци не са сигурни дали това наистина се е случило. Няма данни за германски снайперист на име Ервин Кьониг. В същото време германците не са известни със своята прозрачност в такива ситуации – Йозеф Гьобелс и други в правителството са под строги инструкции да прикриват всеки провал.

Памет

През 1943 г. Зайцев получава нараняване на окото след взрив на минохвъргачка. Лекарите обаче успяват да възстановят зрението му и той не търпи никакви дългосрочни последици.

В крайна сметка снайперистът става известна фигура в Русия благодарение на подвизите си при Сталинград, където убива 225 души, а през февруари 1943 г. е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Но завръщането му към цивилния живот е тихо. Зайцев ходи на училище и учи текстил.

След войната антишпионската параноя в Русия е изключително силна. Въпреки статута си на герой от войната, той е задържан в следствения арест от 1951 до 1953 г. След като е освободен, прекарва остатъка от живота си като директор на текстилна фабрика в Киев.

Зайцев умира през 1991 г., само 11 дни преди разпадането на Съветския съюз. Подвизите му от Втората световна война са разказани за първи път в книгата от 1973 г. „Враг пред портите: Битката за Сталинград“ от Уилям Крейг. По-късно тази книгата е адаптирана във филм, с който Джуд Лоу играе Зайцев, а Ед Харис играе ролята на Ервин Кьониг.