Руски войник признава, че Русия измъчва украински военнопленници

Дълго време Русия отричаше всички обвинения за извършване на геноцид, за мъчение на хора, за изнасилвания и много други нарушения на човешките права. Днес един руски военен офицер – вече бивш – признава истината. Константин Ефремов дава интервю пред BBC, след като вече е обявен за дезертьор и предател на страната. Неговите показания са от особено значение за онези, които продължават да смятат, че Русия се бие с нацисти или фашисти. В една точка в Южна Украйна, той споделя, че разпитите са продължавали със седмици, а измъчванията били част от цялата задача. Украинците са били тормозени ден и нощ, понякога по два пъти на ден.

През целият си престой в армията, Константин се опитва да избяга от армията, да подаде оставка или просто да спре безумието. Най-накрая е изгонен от армията, след като отказва да се върне в Украйна за втори път. Днес същият вече не се намира в собствената си роднина. Ефремов показва снимки на военната си книжка, както и на досието си, за да потвърди, че е истински руски войник и няма как да се говори за пропаганда или друг вид подбиване на престижа на руската армия. Бил е в Запорожикия регион и Мелитопол.

Константин е един от първите, които влиза в боя и е изпратен миналата година в Украйна. Бившият старши лейтенант се съгласява да разкаже за всички престъпления, на които е ставал свидетел, включително мъчения и гавра с украински затворници. Споделя и как неговите колеги на фронта са се опитвали да откраднат най-различни ценности, освен това описва и как изглежда системата за разпити и най-накрая идва решението на руския полковник, който избира кой да бъде застрелян, изнасилен или само заплашен.

На 10 февруари 2022 г. Ефремов пристига в Крим. Той е ръководител на сапьорски отряд от 24 моторизирана стрелкова дивизия. Предишните назначения са предимно в Чечня и Северен Кавказ. Неговите войници са били част от военни упражнения, които трябвало да се проведат в Крим. Никой не вярвал, че ще има война, докато същата не се случва.

В началото Ефремов се страхува да се откаже, виждайки как повечето войници поставят идентификационни знаци на своите униформи и буквата „Z“ върху автомобили и оборудване. Константин не иска да участва и веднага решава да се откаже. Старши офицерът ще го нарече предател и страхливец. Войникът оставя оръжието си, качва се на такси и напуска базата. Иска да се върне в базата в Чечня, където да подаде оставката си. Неговите колеги му звънят и го предупреждават, че ако не се върне, полковникът смята да подпише присъда от 10 години затвор, както и да уведоми полицията, че е дезертирал. Дори военните адвокати го посъветвали да направи същото. Затворът е единствената причина да се върне. Ефремов продължава да твърди, че е против войната и не е участвал в анексирането на Крим. Не се е сражавал на източния фронт в Украйна и никога не е бил в Донбас. През 2014 г. Русия е обвинена като основната причина за бунтове и след това изпраща войници.

През последните три години този войник е бил в Чечня и се е занимавал с чистене на мини, останали там между двете войни.

С връщането си обратно в казармата, той е назначен като ръководител на стрелкова бригада. На 27 февруари, около 3 дена след инвазията на Русия, той трябва да се придвижи на север от Крим – градът е Мелитопол.

През следващите 10 дена ще бъде на летището, което вече е пленено от руско войници. Точно там започва да разказва за всички по-сериозни кражби. Войниците и офицерите взимат всичко, което могат да открият. Катерят се по самолети, влизат в сгради. Един войник успява да отмъкне цяла електрическа косачка и заявява гордо, че ще може да си коси тревата у дома, но първо ще тренира с тази в казармата. Крадат се брадви, кофи, велосипеди и всичко се трупа в камионите. Ефремов дори показва снимки на базата в Мелитопол, а след това показва и транспортните самолети, които са запалени. Именно с тези снимки може да се идентифицира и самият той, както и да покаже, че наистина е войник, а не агент на Кремъл.

За около месец е охранявал руска артилерия на летището, заедно с още 8 човека. През цялото време войниците спят навън, оставени са гладни и започват да ловят зайци и гълъби. Има един свободен апартамент, но вече е окупиран и не се допускат нови кадри. В хладилника на апартамента има толкова много храна, но мародерите не я дават толкова лесно.

През април е преместен в Билмак, където трябва да бъде част от логистичните щаб квартири. Именно там за първи път ще види разпити и мъчения. Разказва как един ден са докарани трима затворници. Един от тях признава, че е снайперист, след изслушването, полковникът в базата полудява и започва да го бие, след това сваля панталоните му и го пита дали е женен. Затворникът потвърждава и следва една от най-жестоките команди. Полковникът нарежда да се докара метла, след малко ще превърнат затворника в жена и ще изпратят видеото на съпругата му.

Константин разказва за друг случай, в който полковникът иска да се назоват всички националисти сред затворниците. Задържаният не разбира въпроса и казва, че повечето са морска пехота от Украинските сили. За този отговор ще се раздели с част от зъбите си. Кремъл иска да накара руснаците да повярват, че в Украйна има фашисти, нео-нацисти и ултра-националисти. Фалшивата информация работи изключително добре и позволява дехуманизирането на противника. Това работи за руското общество и армията.

Друг затворник бил с превръзка на очите, полковникът поставил пистолет на челото и заявил, че ще брои до три и ще го застреля. След последното число се произвежда изстрел встрани от главата му – двете страни. Полковникът продължава да крещи, докато един войник не му казва, че след изстрелите вече няма как украинецът да го чуе, той е официално глух.

Същият изверг забранява да се дава нормална храна на военнопленниците, всички получават само вода и бисквити. Понякога Константин и други войници ги съжаляват и им дават цигари и горещ чай. В друг момент е хвърлил един брезент през нощта, за да не може никой друг да го види и накаже. При други разпити се стреля по затворници. В един такъв случай един украинец е прострелян в ръката, десния крак под коляното и там изстрела удря кокал.

Преди да умре от кръвозагуба, войниците решават да го закарат в болница. За да не умре, хората го обличат в руска униформа и го карат така. Забраняват му да казва, че е украински затворник, защото най-вероятно и лекарят ще откаже да лекува пострадалия.

ОН посочва, че вече е провела около 400 разпита на украински и руски затворници. Мъченията, поне по думите на Матилда Богнер, се случват и от двете страни. Мъченията на украинци се случват почти по всяко време на задържането. Условията винаги са отвратителни и отвъд човешките граници на разумното. Най-жестоките проявления се случват по време на разпитите. Хора се бесят и налагат до смърт. При посрещането на нов украинец има и бой за добре дошъл. Въпреки дадените показания, BBC не успяват да потвърдят напълно историите му, но повечето отговарят на показанията на други задържани войници.

Ефремов се връща обратно в своята част в Чечня. След това с още седем друго войника отива и подава молба за напускане. В края на май, той пише своята оставка. Някои от офицерите не са съгласни с това и не са особено щастливи. Повечето колеги ще го наричат страхливец и предател, но това вече няма никакво значение. Лицето на войната, показана директно пред очите му, не може да го трогне по никакъв начин. След 10 години в служба, той е официално обявен за предател и дезертьор, защото отказал да убива хора. Това е по-добрата присъда, отколкото затвора.

Въпреки напускането на армията, той отново може да бъде върнат обратно на фронта. Обявената мобилизация през септември 2022 г. го поставя като доста ценен кадър за фронта. За да не попадне отново в редиците, решава да се измъкне с нов план.

В собствения си дом създава специален процеп към тавана. В случай, че полицията влезе, за да го задържи и изпрати на фронта. Властите вече са го търсили, следователно наема един апартамент и се крие там. Започва да се крие и от съседи, защото те също могат да го издадат. Някои от тях дори получават пари за разкритията. След време се свързва с руската организация за защита на човешките права и накрая успява да напусне Русия.

Константин не разбира как хората могат да бъдат толкова заблудени и да повярват на всички глупости на Путин. Не разбира как повечето могат да приемат всичко за чиста монета. Повечето дори не вярват на съпругите си. В последните минути от разговора с медиите, войникът се извинява на хората в Украйна, съжалява, че някога изобщо са отишли в домовете им като неканени гости с оръжие. Доволен е от себе си, че никога не е наранил когото и да било. Щастлив е, че никой не е убил него. Осъзнава, че няма морала и няма правото да иска прошка, защото той самият не може да я даде на себе си, следователно няма как да иска и от тях да я получи.