На 15 години Хершел Гриншпан е просто още един еврейски бежанец, който търси спасение от нацистка Германия в предвоенна Франция. Подобно на 50 000 други, които преминават границата, за да изпреварят обхвата на Адолф Хитлер, Гриншпан е приет в новата си страна хладно. Антисемитизмът там е в подем и еврейските бежанци живеят в най-бедните части на градовете или изобщо са възпрепятствани да влязат в страната. Мюнхенският пакт от септември 1938 г. означава, че Франция ще се старае да предотврати война с Германия – а това пък означава да се харесва на фюрера.
На 17-годишна възраст обаче Гриншпан вече е може би най-известният евреин в света.
Хершел Гриншпан
След като научава, че семейството му е насилствено изведено от дома им в Германия и депортирано на полската граница, младото момче търси отмъщение. На 6 ноември 1938 г. той моли чичо си Авраам да изпрати пари на семейството му. Чичо му му казва, че има малки възможности и вече понася загуби и поема риск като приютява своя племенник – недокументиран чужденец и безработен младеж. След спора Гриншпан излиза от къщата с около 300 франка (средна дневна надница в Париж по онова време) и прекарва нощта в евтин хотел. Сутринта на 7 ноември той написва прощална картичка на родителите си и я слага в джоба си. След това отива в магазин за оръжия и купува револвер 6,35 мм и кутия с 25 куршума за 235 франка.
Ернст фон Рат
Хваща метрото до гарата Солферино и отива до германското посолство. Смята се, че Гриншпан иска да убие Йоханес фон Уелцек, германския посланик във Франция. Когато влиза в посолството, младежът се разминава с Уелцек, който в този момент отива за ежедневната си сутрешна разходка. В 9:45 ч. Гриншпан е на рецепцията, където се идентифицира като германски жител и иска да се срещне със служител на посолството без обаче не посочва никой конкретно. Той твърди, че е шпионин и носи важна информация, която трябва да даде на най-високопоставения дипломат, за предпочитане посланика. Несъзнавайки, че току-що е минал покрай Уелцек, Гриншпан пита дали може да го види, за да му предаде „най-важния документ“. Дежурният чиновник моли Ернст фон Рат, младшия от двамата служители на посолството, да го види.
Когато Гриншпан влиза в кабинета на Рат, Рат иска да види „най-важния документ“. Гриншпан вади пистолета си и го застрелва пет пъти в корема. Според сведенията на френската полиция той извиква: „Ти си мръсен германец!“ и че действа от името на 12 000 преследвани евреи.
Еврейски магазин след Кристалната нощ
В своята реч на погребението на Рат министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп нарича стрелбата нападение на евреи срещу германския народ: „Ние разбираме предизвикателството и го приемаме“. Убийството на Рат е използвано като повод за изпълнението на широка антисемитска погрома в Германия, известна като Кристалната нощ. В нея 90 души губят живота си, над 30 000 евреи са арестувани и изпратени в лагерите и са нападнати и разбити или изгорени хиляди еврейски магазини, домове и офиси и 200 синагоги. Гриншпан, който е арестуван без да се съпротивлява, остава объркан, когато научава, че действията му са използвани от нацистите, за да оправдаят насилие върху немски евреи
От ноември 1938 г. до юни 1940 г. Гриншпан е затворен в затвора Френес в Париж, докато се решава как да се проведе процесът му. Защитата се опитва да забави процеса възможно най-дълго на процесуални основания с надеждата, че публичността около убийството на Рат ще отшуми, правейки процеса по-малко политизиран. Междувременно обаче Германия успява да превземе Франция и Хершел Гриншпан е незаконно екстрадиран на 18 юли 1940 г. и е разпитван от Гестапо.
Гриншпан прекарва остатъка от живота си в немския арест, в затвора в Моабит в Берлин и в концентрационните лагери в Захсенхаузен и Флосенбург. В Захсенхаузен той е настанен в бункера, запазен за специални затворници с Курт Шушниг, последният канцлер на Австрия преди Аншлус (присъединяването на Австрия към Голяма Германия през септември 1938 г.). Момчето получи сравнително леко отношение, тъй като Гьобелс възнамерява да го превърне в доказателство за съучастието на „международното еврейство“ в убийството на Рат.
Гьобелс установи, че извеждането на Гриншпан пред съда в Германия е толкова трудно, колкото и във Франция. Въпреки че нацистите държат безспорна политическа власт, държавната бюрокрация запазва независимостта си в много области. Министерството на правосъдието (което все още има персонал, който възнамерява да поддържа буквата на закона) твърди, че тъй като младежът не е германски гражданин, той не може да бъде съден в Германия за убийство, извършено извън държавата и също така, понеже е непълнолетен по това време, той не може да получи смъртно наказание. Гьобелс в крайна сметка решава да го съди за държавна измяна.
Гриншпан, който във Франция отхвърля идеята да използва защита, променя решението си. В средата на 1941 г. той казва на Хайнрих Ягуш (един от хората от Гестапо, които го разпитват), че възнамерява да използва защита, но Министерството на правосъдието не информира Гьобелс, за което той е бесен. Той пише в дневника си:
Гриншпан е измислил наглия аргумент, че е имал хомосексуални отношения с… фон Рат. Това, разбира се, е безсрамна лъжа; обаче е обмислена много умело и ако бъде разгласена в хода на публичния процес, със сигурност ще се превърне в основен аргумент на вражеската пропаганда.
Мемориал на Хершел Гриншпан и сестра му Естер в Хановер
Един от адвокатите на момчето, Серж Вайъл-Гудшо, казва след Втората световна война, че Гриншпан е екзекутиран през 1940 г., а според Фриц Дамс от германския външен офис той умира малко преди края на войната. След войната се разпространяват неоснователни слухове, че оцелява и живее под друго име в Париж. Някои смятат, че според доказателства, Гриншпан умира в Заксенхаузен някъде в края на 1942 г. Консенсусът все пак е, че не оцелява след конфликта. Въпреки това през 2016 г. се появи снимка от 1946 г. на мъж в Германия, който много прилича на Хершел Гриншпан.