Михаил Девятаев и най-дръзкото бягство през Втората Световна война
Във военната история ще открием много герои, които по един или друг начин са извоювали своето място. Един от най-жестоките конфликти, познати на човечеството, винаги успява да намери достатъчно хора, които да се изправят срещу лудостта на противника. В случаят ще поговорим за Михаил Петрович Девятаев. Това е един от най-успешните бегълци по време на Втората Световната война. Неговата история е доста интересна, а онези, които го познават, признават, че никога не са виждали по-смел човек. Има защо. През 1940 г. той завършва авиационното военно училище и веднага се качва на боен самолет, за да трупа практика. Изпълнява повече от 180 военни мисии, среща се много често с Ju-87 и Focke-Wulf 190. Успява да се справи с всеки един противник.
За съжаление, колкото и добър пилот да е всеки, рано или късно успява да си намери майстора. Късметът на Девятаев приключва през лятото на 1944 г. в преследване на самолетите на Луфтвафе над Украйна. По това време пилотът има на разположение американски Bell P-39. Битката не върви по план и асът е свален близо до Лвив. Макар и пострадал, той успява да отвори парашута си над немските територии и да се озове в ръцете на противника. Като руски офицер, асът не очаквал да живее особено дълго. Немците имали зелена светлина да избиват всеки по-висок пост в армията, единият вариант е да бъдат убити на място, другият е да бъдат изтезавани и след това гладът да каже своята дума.
На 27-годишна възраст, Михаил е затворен в полски лагер. Прави опит да избяга от лагера, но е заловен и изпратен в Заксенхаузен. Първите впечатления за новия лагер са още с входа, където двама души са обесени и телата им се люшкат само от вятъра. Осъзнавайки, че офицерите не живеят много дълго, затворникът успява да смени униформата си с тази на руски пехотинец и да се прикрие много бързо. Казва и името Нитенко, за да не бъде издирван. Имайки предвид огромното количество пленници, които влизат, не е и трудно да се скрие пред погледите им. За съжаление с това приключват и успехите, по-късно е натоварен във вагон и изпратен с още 500 други затворника. По пътя 30 от тях умират. Когато обаче стига до Уседом в Балтийско море – днес много добра туристическа дестинация, руснакът вижда единствената надежда за бягство. Островът се е превърнал в ракетна площадка на V1 и V2 ракетите.
Тогава дори забелязва г-н фон Браун, който по-късно ще бъде пренесен в НАСА, където ще работи върху разработката на ракети. Защо има ракети на острова? След като Германия започва да губи войната, тя е отчаяна да намери бързо ново и точно оръжие, с което да спре напредъка на противника. Така наречените балестични ракети могат да се смятат за изцяло тяхно откритие, както и много други военни проекти, които ще се появят на фронтовата линия. Именно за V2 са необходими хора, които да работят, следователно пленниците са най-добрия избор. За Девятаев това не е почивка, а горещ ад, който не позволява на никой дори глътка въздух. По неговите думи, на острова хората могат да осакатеят от работа, защото ако няма труд, има бой и обратното.
Едно от най-суровите наказания се нарича „Десет дена живот“. Това означава, че точно в рамките на десет дена даден затворник ще бъде налаган, докато накрая не умре. Ако тялото му не се предаде, той ще бъде убит. Единственият шанс на летецът е да намери начин за бягство, а това може да стане само с помощта на немски самолет. Той разполага с достъп до пистата, все още знае как да лети, но не познава самите самолети на разположение – Heinkel 111. За да не привлича внимание, фокусът му е само върху резервните части на самолетите и то онези, които са изхвърлени. За улеснение, немците поставяли маркери на всяка част, която позволявала по-точна информация. Девятаев не можел да ги открадне, но пък можел да ги разглежда и да ги описва на останалите затворници с малко повече познания. Имал дори възможността да гледа как немски пилот се подготвя за излитане. Винаги слушал как работят двигателите, а от време на време имал шанс да зърне излитащия самолет.
Немският пилот забелязал интереса на затворниците и решил дори да се изфука, форсирайки няколко пъти двигателите. Веднъж след като разбрал, че е готов да бяга, пилотът повече не чакал покана, а само възможност. С още 5 човека започва да се подготвя за бягството. Планът е да използва времето, в което немските войници ще отидат на обяд. В това отношение трябва да бъдем сигурни, че нищо не може да победи немската педантичност и животът на кръгъл час. След като се отказват два пъти, понеже има много немци на пистата, екипажът най-накрая решава да направи засада и да убие един от пазачите, използвайки метална тръба. Един от всички се преоблича с униформата и повежда останалите на пистата.
Патрулите не забелязали абсолютно нищо по-различно от войник с малко затворници. Един самолет е позициониран на пистата, подготвяйки се за излитане, а за изненада на Михаил, дори не бил отключен. Останалите затворници поканили още една група за бягство и така 10 човека се качват на самолета, подготвяйки се за излитане. Пилотът така и не е сигурен какво точно да направи, даже споделя, че е натиснал всички бутони наведнъж в паниката си, за да светнат. Двигателите нямат акумулатор. Един от пленниците излиза бързо, за да намери точно такива и да помогне за стартирането на двигателите.
Въпреки това, проблемите не свършват с това. Опитвайки се да излети, той натиска педала докрай, но вместо ускорение, самолетът започва да се върти като торнадо. Немците вече го забелязват и се вдигат по тревога. Първият му опит да излети е провал и затова прави втора маневра на пистата, докато вече започва да се стреля. Издигайки се малко по-високо, по всичко личи, че летецът не може да контролира немската машина. Необходимо е време, преди да успее да се вдигне високо и да задържи птицата под контрол. Изпратен е подобаващо с немски огън. Най-вероятно именно липсата на контрол е спасила живота му, но сега предстояла по-трудната част, да накара руските оръдия да спрат да го стрелят.
Избира първата по-добра нива, където да се приземи и излиза с вдигнати ръце от самолета, предавайки се на агентите, които тичат към него. Девятаев разказва къде е бил и какво се случва на острова, дава много точни подробности за позиционирането на ракетите, както и още много други показания, но в началото никой не му вярва. Живее в затвор, смятан за предател с години. Едва през 1957 г. властта му дава признание. Успява да се срещне с германци, които са успели да видят неговия опит за бягство, включително и Гюнтер Хобом, който бил изпратен да го свали. Съветският летец не се радва на особена слава дори и след завръщането си. Не получава кой знае какви привилегии, макар и неговата работа да спасява животи, не живее в толкова голямо охолство и умира през 2002 г.
Снимки: Wikipedia
