Лорънс Арабски и неизпълненото обещание за независимост
Историята често дава примери с хора, които сякаш изпреварват времето си. Такива хора можем да открием почти във всяка сфера – от изкуството до науката. Има и личности, за които никой не би подозирал, че могат да се справят толкова добре със своите задачи, но веднъж щом получат възможност да се докажат, остават завинаги в историческите архиви. И до днес името на Томас Едуард Лорънс се радва на особена почит.
За мнозина е познат като Лорънс Арабски и по време на Първата Световна война ще се прочуе като основна причина за главоболие на Османската империя. Роден е през 1888 г. като извънбрачно дете на Сара Джунър и Томас Чапман. След появата на малкия Томас, бащата изоставя своето семейство и заживява с гувернантката. В училище малкият Томас се запалва по историята и особена страст се оказва източната култура.
На 15-годишна възраст ще обиколи всяка църква и музей в Оксфорд и региона.
Ваканцията си прекарва в изследването на замъците на Османска Сирия и обогатява допълнително знанията си. И точно по тази причина през 1914 г. е взет в разузнаването на британската армия. В този период се разкриват и плановете, че арабското общество се подготвя за бунт и смята да се опълчи на Османската империя. В хода на една война, това е най-доброто, което може да се случи на противника.
Снимка: By Unknown author – pavellas.blogspot.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7367070
Шариф Хюсеин се свързва с британското разузнаване и разкрива плановете си, но в замяна иска британската корона да признае независимостта на Хиджаз, Сирия и Месопотамия. И точно тук идва ролята на Лорънс Арабски. Страните, които имат колонии в този регион – Франция и Индия (въпреки контрола на Великобритания, Индия все по-често се опитва да работи като независима единица) не са особено очаровани от идеята и не подкрепят такива идеи. Следващата година напражението започва да се повишава и Хюсеин заявява твърдо позицията си, че ако британците не се намесят, той ще използва всички сили за подпомагане на Османската империя.
Изведнъж империята трябва да промени много бързо своите планове и да започне да изпраща войници за потушаване на бунта. Инфраструктурата позволява на въоръжен персонал да се качи на влаковете в Константинопол и да пътува директно до горещите точки. На 16 октомври 1916 г. Лорънс пристига в Хиджаз и провежда няколко срещи с Шариф Хюсеин и синовете му: Али, Абдула и Фейсал. За водач на революцията е избран именно Фейсал.
По ред причини бунтовниците са насочени към воденето на партизанска война. С пристигането на Стюарт Франсин Нюкомби (началникът на Лорънс), бъдещият „Арабски“ се подготвя да напусне страната и да остави всичко в ръцете на друг, именно Фейсал многократно повдига въпроса и желае британецът да получи перманентно назначаване в тази мисия. Неговото присъствие ще стане жизнено важно за успеха на революцията.
Един от основните проблеми, както той самият ще напише по-късно, е фактът, че голяма част от арабите можели да станат жертва на най-слабия турски гарнизон. Младият Лорънс (още няма навършени 30 години) може да говори впечатляващ арабски, включително и диалектните форми, демонстрира сериозни познания за историята на страните и докато може да спечели уважение сред местните лидери, често е подценяван заради възрастта си и се изисква много време, преди да спечели доверие.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=582195
Друг основен проблем е, че нито един от зачислените бунтари не бил съгласен да получава заповеди. Ето защо Лорънс стига до заключението, че бунтовниците може да се използват единствено и само за защита. В директен конфликт е гарантирано, че жертвите ще бъдат твърде много и мисията ще е обречена на провал. Да не говорим, че във времето, в което британската корона доставя батареи, пушки и злато, революционерите не могат да противодействат по никакъв начин на модерните инструменти на войната и трудно се ориентират във воденето на военни действия.
Точно по тази причина и след някои разочароващи сражения, Лорънс предпочита да адаптира поверените войници и да ги използва по най-добрия възможен начин. При опитите да се водят сражения, британецът всеки път се изумявал на смелостта и глупостта, която арабите можели да демонстрират.
Самият той също не е особен пример за пълководец, след като участва активно в битката за Акаба (днешна Йордания). Този пост ще позволи създаването на транспортен канал за храна и провизии за продължаването на бунта. Единствената форма за вдъхновение към една революция може да е златото.
Лорънс разполага с почеве от 22 000 златни артефакта и по пътя за Червено море се стреми да „дари“ колкото се може повече, за да събере армия. При достигането на Акаба, той разполага с около 500 бунтовника, докато в забравения пост има около 100-200 войника от редовната армия на Османската империя. При директен щурм, бунтовниците стрелят директно от камилите, докато Лорънс успява да произведе няколко изстрела и след 100-на метра е повален. Едва по-късно разбира, че сам е убил животното, докато се е опитвал да се прицели във врага.
Снимка: By Lowell Thomas (photographer) – Lowell Thomas. „With Lawrence in Arabia“, book is in public-domain, full text available at Archive.org; originally from University of Toronto, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20387263
Макар и британецът рядко да организира атаки, той бързо намира ахилесовата пета на врага. Започва сериозно изучаване на железопътните линии и избира онези изолирани точки, където инженерите ще трявбва да работят най-много. Веднъж щом успее да отреже контакта и провизиите на далечните турски гарнизони, революцията може да се случи много по-лесно. В личните му записки споделя, че има унищожени около 79 моста и още редица ключови транспортни точки.
Той самият нарича тези експлозии „научен саботаж“, защото първо се изисквало доста време за разчистване, а едва тогава можела да започне работата върху възстановяването. Унищожената железопътна инфраструктура дълго време ще носи главоболия на освободилите се страни. Друга важна функция на бунтовниците е и унищожаването на всички телефонни постове. Лорънс отново избира точните позиции, където ще е най-трудно за инженерите да направят ремонт и така принуждава османските войници да започнат да използват морзов код и други форми на съобщения, които лесно можели да се прихванат.
Атаката на село Тафас за първи път взима сериозни жертви и след като немски и османски войници напускат полесражението, османците не забравят да се подпишат за присъствието си, избивайки всички в селото. В отговор на тези маневри, арабските бунтовници избиват всички военнопленници с разрешението на Лорънс.
И до днес се говори, че за главата на Томас Лорънс се дават близо около 15 000 паунда (приблизителната сума днес е около 2.1 милиона долара). Истината е, че няма нито един архив, където подобна награда да е записана, с което се появяват и някои съмнения за преувеличено геройство. Друг интересен факт е, че Лорън пише в своята книга, че е бил заловен в Дераа, докато се опитвал да събере информация за бъдещите военни планове. След като е бит и унижаван, той успява да избяга от затвора с помощта на сирийски лекар. Отново тази история няма много доказателства, освен думите на автора.
Снимка: By The same picture is recorded here and here. The former seems to be originating from this one and the latter seems to be sourced independently sourcing „LTA“.Transferred from fr.wikipedia to Commons by Bloody-libu using CommonsHelper.Note LTA is : Life and Times of the Late King Abdullah of Jordan, Royal Academy for Islamic Civilization Research, 1982). It is NOT the original source of this 1919 public domain photograph. Scroll to the far right and read the note about LTA in the photo gallery at Passia., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16890968
Британският лейтенант не успява да получи почестите за завземането на Дамаск от напускащите го войници. Въпреки това намира смелост да обяви тази победа като възможност за създаването на независима Арабия. Само две години по-късно страната ще бъде отново обект на трусове с помощта на французите. Именно той и Фейсал ще представляват арабите на мирните преговори в Париж. За съжаление ще стане ясно, че плановете на френските и английски лидери не са свързани със свободата на арабите, а със създаването на нови колонии.
По една или друга причина мнозина остават разочаровани от храбрите думи на британския предводител към свободата, който така и не спазва обещанието си. След края на мисията става консултант на Чърчил за известно време, след това се опитва да се запише в кралските ВВС, но е разкрит, че използва фалшиво име и е изгонен. Едва по-късно успява да се запише и тда изкара още няколко години. Умира на 19 май 1935 г. в катастрофа по пътя към дома си.
Заглавна снимка: By http://nl.wikipedia.org/wiki/Afbeelding:Lawrence_of_Arabia_gif.GIF, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=794368
