Как Гърция се оказа костелив орех по време на Втората Световна война
В началото на 40-те години, немския канцлер Адолф Хитлер се притеснява за своя следващ велик проект – настъплението към СССР. Причините са повече от очевидни, както можем да разберем от последното интервю на Гьоринг. Въпреки обещанията за мир и разбирателство между СССР и Германия, Сталин никога не е бил миролюбив. Канцлерът е поставен в неприятна ситуация, тъй като и неговите японски партньори вече са ударили Пърл Харбър и се готвят за война със САЩ, което е една от най-големите грешки изобщо.
Бенито Мусолини също не е в особено добра позиция, неговата армия многократно е описвана като негодна за воденето на война, но пък върши работа за окупация. Италианците не могат да покажат някакви успехи в Африка и се насочват директно към Гърция, която открай време се смята за някакъв опонент. През 1940 г. изискват от гръцкото правителство да отхвърли гаранцията на Великобритания за независимост. Това кара Мусолини да забрави неутралната позиция и да се замисли за действия. Италианската флота потапя гръцкия круйзер Ели, който стои на котва на остров Тинос.
На 15 октомври италианското командване съвещава в Рим и един след друг, всички генерали решават, че е време да прегазят Гърция. Инвазията в Албания е била доста лесна през 1939 г. и италианците все още са гладни за територия, тъй като техният партньор продължава да се движи напред и да се подготвя за следващото настъпление. Гръцко-албанската граница е интересна точка по време на Втората Световна война, защото италианците искат поне един инцидент, за да започнат своето настъпление. И такова идва на 28 октомври 1940 г. Около 3 часа сутринта, италианците изпращат в Атина един ултиматум, че искат да окупират важни стратегически точки, докато трае войната.
Оптимизмът е висок, но нека не забравяме, че италианското разузнаване много добре разбира какви точно са силите на Гърция към този момент. Линията Метаксас е обърната към България, а не към Албания, следователно италианците имат всички сили, за да ударят и да заобиколят основното препятствие.
Британците не забравят своето обещание и пристигат, за да гарантират независимост, оставяйки своята флота в бойна формация по определени крайбрежни брегове. Около 56 хиляди души – британци, австралийци и новозеландци пристигат, за да се борят.
Италианците не спазват своя ултиматум и преминават много по-рано. Тази смелост се охлажда, особено след като няколко дни от старта на атаката, трябва да преминат през гористи и стръмни местности, забавящи значително инвазията им. Северна Гърция не е особено приятно място за военни действия, без значение какво са обещавали войниците на Мусолини. Генерал Йоанис Метаксас изчаква правилния момент и пуска своите опитни бойци да започнат атаката близо до Евзонес, като удрят италианците с артилерия и разкъсват колоните им. Британски самолети пристигат и унищожават за отрицателно време снабдителната линия на италианците. 25-та италианска дивизия все пак е отдадена на идеята, че ще превземе гърция.
Неофициалната версия е, че нито един италианец не е толкова голям оптимист за тази задача. Времето Албанско-гръцките планини изобщо не е очарователно, даже напротив. Генерал Метаксас бързо преминава албанската граница и взима Ерсек, прерязвайки всякаква комуникация. До края на годината Италия ще изгуби около 1/4 от Албания.
Проблемите не свършват до тук, през март 1941 г. италианската флота се опитва да създава главоболия на британските подкрепления, повечето кораби са изтеглени от Северна Африка и се насочват към Гърция. В нощта на 28 март, британски кораби плават до пристанището на Александрия в Египет, прихващат и потапят 3 италиански круйзера и още два унищожителя.
Мусолини продължава да храни своя народ с лъжи и да обяснява колко добре се движи войната, но всички в щаба са шокирани от фактите. Осъзнавайки, че има нужда от смели победи, диктаторът нарежда да се хвърлят всички войници по позициите на гърците и очакваният резултат е ясен – мнозина са изклани по време на атаките си.
Хитлер също наблюдава това и е особено ядосан от факта, че Мусолини дори не е попитал за потенциалните възможности на противника, нещо, което немското разузнаване знае. Неговият фокус е насочен към СССР и по това време изобщо не иска битки по фланговете. Притеснява се особено и за ценните петролни резерви в Плоещ, Румъния. България е приела немски войници след редица заплахи и демонстрацията на сила в Югославия. Гърция остава особено независима, а италианците наистина водят някаква пародия на война.
Осъзнавайки, че както винаги, Германия отново е избрала куците коне за съюзници, бързо решава да използва линията на България, за да удари гърция. Метаксас вече трябва да води битки и по двата фланга, а германците бързо заобикалят три гръцки дивизии, превземат Солун за два дена и са готови да продължат напред. Други немски сили пристигат от България и Албания и принуждават гърците да прекратят военни действия, ако не искат да повторят съдбата на Югославия.
Една след друга и всички гръцки дивизии са останали без логистика и боеприпаси, повечето се връщат в планините и лидерите им нареждат да се разпръснат. Гръцката защита все още успява да държи италианците и да прекъсва техните атаки, но голямата битка се води по Гръцко-Албанската граница и новините от там не са особено позитивни. Генерал Метаксас умира през януари и оставя командването на гръцкия министър на войната – генерал Александър Папагос. На 20 април ще пристигне предложение за прекратяване на огъня и признаване, че гръцката армия вече не може да бъде успешна и да се справи с добре въоръжени немци от близо половин милион души.
Неприятната новина е, че британците също не могат да помогнат.
Провежда се поредната евакуация и британците товарят близо 43 хиляди войници от Крит към Северна Африка. Загубите на Германия са около 500 души.
Осъзнавайки, че няма да е много добре за Мусолини да признае, че германците са взели Гърция, Хитлер посочва, че успехите са на италианците и това е тяхната първа голяма победа. Немските сили заминават на изток, докато Италия трябва да окупира Гърция. Играта на време продължава да е неприятна, тъй като цялата операция отнема около 5 седмици. Това е предостатъчно време за Русия, за да успее да запази Москва по време на първата част на войната.
Гърция е разделена на три части, България получава своите територии с българско население, Италия взима друг дял, докато Германия използва позициите, за да съкрати снабдителната линия по вода. Генерал Александър Папагос отива в немски концентрационен лагер Дахау и чака свободата до 1945 г. Освободен е от американски войници. Гръцкият крал и неговото правителство заминават за Кайро, предавайки страната си. Генерал Гьоргос Цолакоглу подписва примирието с немците и получава поста на министър-председател, към това има и немската защита.
Гърците, които не искат да бъдат част от фашистката групировка, просто решават да се скрият в планината и да дадат нов живот на съпротивата. Повечето гърци събират оставените британски оръжия и онези, които са успели да вземат от гръцката армия. Както винаги, има две групи – Национална Републиканска лига и комунистическа съпротива, има и още една малка, която остава под командването на полковник Псарос.
Първият знак на съпротивата идва на 27 април, когато Атина се предава. Гръцкият войник Костадинос Коукидис трябвало да свали флага и да го предаде на германците, подчинява се и го сваля, но накрая го увива около себе си и след това скача от стените на античния град, умирайки на място.
Само два дни след този момент, гръцки младежи минават и разкъсват нацисткия флаг, който се вее над Акропула. На 25 ноември 1942 г. гръцката съпротива успява да унищожи линията Атина-Солун и така да забави снабдителните линии. Британците продължават да изпращат оръжие и да забавят немското снабдяване, ловувайки кораби в Средиземноморие.
Комунистическата съпротива бележи доста успехи, но другарите така и не са разбрали, че доброволците са гръцки патриоти и изобщо не се вълнуват за болните извращения на Сталин, те просто искат да спасят страната си.
Трите съпротиви, макар и да не действат заедно по идеологически причини, често удрят мостове и снабдителни линии на германците, това кара Хитлер да беснее още повече. Колкото повече успехи имат партизаните, толкова по-сериозна е и омразата между тях.
Германия нарежда на своите войници да разграбят Гърция и да конфискуват всичко от храна, животни и всякакви ценности. Резултатът от това наказание е, че близо 100 хиляди души гладуват и умират през първата година на окупация. Освен това и новата власт е изцяло корумпирана и къпеща се във власт. Новото правителство дори не събира житото от полето, защото не може да организира хората.
Това повишава инфлацията в Гърция и черния пазар, водейки до още една криза. Германци и италианци не могат да с разберат кой да доставя храна на Гърция. Това е поредният спор, който се води, макар и италианците да са силата, която в момента „пази“ Гърция. Гърците обвиняват германците за глада, докато италианците обвиняват британците за корабната блокада. Най-накрая има споразумение, което води до доставка на храни от Турция. Едва през 1943 г. САЩ, Великобритания и Ватикана натискат флотата да вдигне блокадата и да спре поредната година на глад и мизерия.
Следва още един интересен феномен, гърците стават по-близки с германците, отколкото с италианците. Германците са далеч по-уважителни окупатори от италианците. Тази странна симбиоза живее доста кратко, докато гръцката съпротива не събира сили и не кара германците да се върнат към старите методи и избиването на цивилно население.
Изпратени са войниците на лейтенант-генерал Валтер Стетнер Ритер фон Брабенхофен от 1-ва планинска дивизия, които имат опит на фронта в Полша, Франция и Русия, за да могат да охладят страстите на съпротивата.
Пристигайки на 16 август 1943 г. ветераните откриват, че в село Коммено няма нито един жив човек и къщите са изгорени до основи. При почти всяка атака на съпротивата, германците правят един бърз маратон и избиват цивилно население и почти всеки, който срещнат по пътя си, при това без да задават въпроси.
Българските територии в Гърция също са окупирани от германци, които осиновяват тази политика. Българите също не са чак такива добри окупатори, защото все пак помнят и насилственото претопяване на българското население. Точно по тази причина, те избират политиката на експулсиране на гърци и подготовка за анексиране и връщане на изгубеното от последния глобален конфликт.
След като Италия е нападната от съюзниците и бързо променя посоката си, немците веднага окупират и превземат италианските територии. По-рано Мусолини е отказал да се съгласи с Хитлер и да извозва евреи през концентрационните лагери, но междувременно от другите две територии Германия товари достатъчно хора, които да изпрати на сигурна смърт. На финалът, когато Гърция е освободена, всички партизански фракции започват да искат властта.
За жалост на комунистическите организации, гърците не са имали велик лидер като Тито, както се случва в Югославия. Под натиск и доста премеждия, гърците започват гражданска война, която и до днес остава в историята като една от първите битки на Студената война. Същата ще избухне през декември 1947 г. и ще продължи до 1949 г. с предаването на гръцките комунисти и изоставянето на плана за Народна Република Гърция.
