Как експлозията на един кораб повлия на целия свят – война, мини и саботаж

Между април и декември 1898 г. Съединените щати влизат в кратък въоръжен конфликт с Испания, тъй като позицията на двете страни на световната сцена започва да се променя.

Известно като Испано-американската война, това събитие довежда до съществена промяна в Карибския регион, тъй като упадъкът на Испанската империя е контрастиран с бързия икономически и индустриален растеж на САЩ. Но има едно конкретно събитие, което поставя началото на тази война: потъването на кораба Мейн.

Мейн беше един от първите американски бойни кораби. То е акостирал в пристанището на Хавана в Куба за предполагаемо приятелско посещение на фона на продължаващите бунтове на кубинците срещу испанското колониално управление.

Но избухва.

Официално разследване установява, че подводна мина е унищожила кораба – и Конгресът заедно с американската общественост бързат да посочат с пръст Испания.

По-скорошни доказателства обаче сочат, че експлозията всъщност може да е била инцидент… А теоретиците на конспирацията предлагат още по-зловещи обяснения за унищожаването на съда. Въпросът обаче е какво се случва наистина?

Мейн влиза в пристанището на Хавана на 25 януари 1898 г., три седмици преди да потъне

Как борбата за кубинска независимост създаде напрежение между САЩ и Испания

16-ти век е време на голяма експанзия за много европейски суперсили, макар че може би най-вече за Англия и Испания. Разширяването на развитите страните на запад води до колонизации, изземване на земи и литания от жестокости като изнасилвания, геноцид и робство.

През 18-ти и 19-ти век на много хора вече им писва от европейския хомот и настават бунтове за независимост.

Според Библиотеката на Конгреса, борбата в Куба започва първо през октомври 1868 г., когато група патриотични кубинци се опитват да свалят испанската власт на острова в конфликт, известен като Десетгодишната война.

Въпреки че не успяват да свалят управлението, те поне слагат край на старата колониална структура на аристократи и роби – и поне на теория си спечелват представителство сред Кортесите.

В същото време Куба става все по-икономически свързана със Съединените щати. Американците рафинират суровия тютюн и захар, отглеждани в страната, със своята индустриална технология.

Така че видимо САЩ имат личен интерес в Куба и е от полза за американското правителство и от икономическа, и от хуманитарна гледна точка да подкрепи страната в борбата за независимост.

Така на 24 февруари 1895 г., когато кубинските бунтовници отново се вдигат срещу испанските владетели, ситуацията е идеална за американска намеса. И по-малко от 3 години по-късно тя ще стигне своя зенит.

Уилям Рандолф Хърст

Потъването на Мейн и началото на Испано-американската война

През януари 1898 г. американският боен кораб Мейн отплава за Хавана, за да наблюдава конфликта в страната и да защитава американските интереси. Той е един от първите бойни кораби, построени в САЩ, тежи над 6000 тона, струва повече от 2 милиона долара да се направи и превозва екипаж от малко под 400 моряци.

За съжаление, само няколко седмици по-късно, на 15 февруари, повечето от тези моряци ще умрат – когато корабът внезапно експлодира. Тогава, през март, Военноморският разследващ съд на Съединените щати установява, че става въпрос за мина. И всички поглеждат към Испания.

Според Енциклопедия Британика взривът отнема живота на най-малко 260 членове на екипажа. Възмущението от събитието бързо намира място в заглавията на вестниците в САЩ – особено тези на Уилям Рандолф Хърст и Джоузеф Пулицър, които се специализират в „жълтата журналистика“, характерна със силно сензационни и преувеличени новини.

Не след дълго вестниците се спират на лозунга, който успява да вдъхнови обществена подкрепа за въоръжена намеса: „Помнете Мейн, по дяволите Испания!“ Испания така и не поема отговорност за експлозията, но щетите са нанесени… и свободни за тълкуване.

През април 1898 г. Съединените щати обявяват война на Испания и така започва Испано-американската война.

Борбата е определено краткотрайна, като Щатите побеждават както по суша, така и по море за по-малко от 4 месеца. През август е обявено примирие и войната официално приключва на 10 декември 1898 г. с подписването на Парижкия договор. Испания отстъпва Пуерто Рико, Гуам и Филипините на Америка, а Куба в крайна сметка става независима държава.

Придобиването на тези територии, разбира се, има дълбоки последици, превръщайки катастрофалното унищожаване на Мейн в една от най-важните военноморски катастрофи в съвременната история.

И все пак се оказва, че то може да не е нищо повече от инцидент.

„Remember the Maine“ (песен от 1898) Текст: Джеси М. Сопер; музика: Хорас Р. Баслер

Истинската причина за експлозията

Първоначалното разследване на експлозията в Мейн е проведено през 1898 г. от следствен съд, ръководен от капитан Уилям Сампсън. Той заключава, че корабът е бил унищожен, когато един или повече от предните му пълнители (мястото, на кораба, където се съхраняват оръжията) избухват – и че източникът на експлозията е бил извън кораба. С други думи, корабът е бил саботиран.

Според доклад от 1976 г. на адмирал от ВМС на САЩ Хаймън Риковър, второ разследване е проведено през 1911 г., когато останките са извадени. Този втори доклад обаче противоречи на първоначалното заключение на Сампсън… но само с твърдението, че експлозията е станала в друга част на носа на кораба; разследването иначе също смята, че мина от външната страна е задействала пълнителите.

По-късно обаче Риковър критикува по-ранните разследвания, особено това на Сампсън. То, според него, до голяма степен се основава на свидетелствата на членовете на екипажа на Мейн и на водолази, които са работили върху останките. Тогавашните технически експерти, които се съмняваха в теорията за мината, не са взети под внимание.

Разследването от 1911 г. е по-точно, тъй като открива истинския източник на експлозията в кораба. Въпреки това Рикоувър смята, че по-късното разследване е твърде политически мотивирано, когато се придържа към заключението, че мина е предизвикала взрива.

Рикоувър и неговият екип в крайна сметка стигат до собствено заключение: Мейн не е бил унищожен от испански акт на саботаж или мина, а по-скоро от спонтанен пожар в запасите от боеприпаси. С други думи – пълна злополука.

Разследването от 1976 г., разбира се, е ограничено в това, което може да научи, като се има предвид, че е изминал почти век от събитието и много първични източници са стигнали до противоречиви заключения. Въпреки че това на Риковър и екипа му е правдоподобно, няма начин да се знае със сигурност дали е 100% точно.

Освен това има и други теории, които предполагат дори, че самият Уилям Рандолф Хърст може да е организирал експлозията, за да предизвика войната и да продава повече вестници. Доказателства за нея почти не съществуват и са ограничени до хора, занимаващи се с теории на конспирацията.

Дали е било акт на саботаж, злополука или наистина трик за продажба на вестници, може никога да не разберем със сигурност. Но това не променя факта, че взрива на Мейн бележи ключова повратна точка за значителна част от западния свят – за добро или лошо.