Наистина ли кестените помагат за спечелването на Първата световна война

През есента на 1917 г. по стените на класните стаи и скаутските хижи в цяла Великобритания се появява известие: „Организират се групи от ученици и бойскаути за събиране на кестени… Това събиране е безценно за военните усилия и е много спешно. Моля, участвайте.“

Никога обаче не се обяснява на децата как точно кестените ще помогнат на военните усилия. Нито пък на тях им пука. Те се интересуват повече от наградата на Военния офис от 37 пенита за всеки 50 килограма, които предадат, и в продължение на седмици обикалят гори и поляни, за да събират кестените.

Усилията им са толкова успешни, че събират повече кестени, отколкото влаковете могат да транспортират, и на гарите започват да се появяват гниещи купчини. Но общо 3000 тона стигат до местоназначението си – Synthetic Products Company в Кинс Лин – където се използват за направата на ацетон, жизненоважен компонент на бездимния заместител на барута, известно като кордит.

Kордит

Преди Първата световна война ацетонът, използван в британските боеприпаси, е направен почти изцяло чрез суха дестилация на дървесина. Тъй като са необходими почти 100 тона бреза, бук или клен, за да се получи 1 тон ацетон, големите дървопроизводителни страни са и най-големите производители на тази жизненоважна стока и Великобритания е принудена да внася по-голямата част от своя ацетон от САЩ.

Държавата прави oпит за производство на собствен ацетон през 1913 г., когато е построена модерна фабрика в гората на Дийн. Но когато войната избухва през 1914 г. запасите за военна употреба са едва 3200 тона и скоро става очевидно, че ще е необходимо алтернативно вътрешно снабдяване. Тази нужда става още по-належаща през пролетта на 1915 г., когато остър недостиг на снаряди – така наречената „криза на снаряда“ – понижава стрелбата на някои британски оръжия до само четири пъти на ден.

Хаим Вайцман

Отговорът на британското правителство е да създаде специално Министерство на боеприпасите, управлявано от бъдещия премиер Дейвид Лойд Джордж. Една от първите инициативи на Лойд Джордж е да попита блестящия химик Хаим Вайцман от университета в Манчестър дали има алтернативен начин за получаване на ацетон в големи количества. Вайцман казва, че има.

Надграждайки работата на Луи Пастьор и други, Вайцман усъвършенства анаеробен процес на ферментация, който използва силно енергична бактерия, известна като Clostridium acetobutylicum, за да произведе големи количества ацетон от различни нишестени храни като зърно, царевица и ориз. И веднага предоставя своя процес на разположение на правителството.

През май 1915 г., след като Вайцман демонстрира на Адмиралтейството, че може да преобразува 100 тона зърно в 12 тона ацетон, правителството взима пивоварно и дестилерийно оборудване и изгражда фабрики за прилагане на новия процес в Холтън Хийт в Дорсет и Кингс Лин. Заедно те произвеждаха над 340 000 литра ацетон годишно – достатъчно, за да задоволят наглед ненаситната нужда на войната от кордит. (Само британската армия и кралският флот изстрелват 248 милиона снаряда между 1914 и 1918 г.)

Но до 1917 г., тъй като зърното и картофите са необходими за изхранване на британското население, а германската подводници в Атлантическия океан застрашават вноса на царевица от Съединените щати, Вайцман е натоварен със задачата да намери друг източник на нишесте, който няма да наруши и без това ограничените доставки на храни.

Той започва да експериментира с кестени, осъзнавайки, че те растат в изобилие в цялата страна, и установява, че добивът на ацетон е достатъчно висок, за да започне производството. Така се появява националния апел към учениците да събират кестени и да ги предават.

Правителството не разкрива истинската причина за голямото събиране на кестени, за да не изтече информацията към германците. Единственото официално изявление е отпечатано в The Times на 26 юли 1917 г. Той гласи: „Кестените се изискват от правителството за Министерството на боеприпасите. Ядките ще заменят зърнените култури, необходими за производството на артикул от голямо значение за спечелването на войната.“

Когато в Камарата на общините се задават въпроси, отговорът е, че кестените са необходими за „определени цели“. Толкова подозрителни стават някои хора, че обвиняват правителството, че използва доброволен труд за частна печалба.

Реалното обаче производство на ацетон от кестени, въпреки уверенията на Вайцман, никога не е толкова успешно. Производственият процес не започва във фабриката на Кингс Лин до април 1918 г. и скоро става ясно, че кестените не осигуряват добивите, на които правителството се надява. Така производството приключи само след три месеца.

И така, наистина ли кестените помагат за победа във войната? Те изиграват своята роля, разбира се, дори ако тя да е по-скоро второстепенна. Истинската звезда на шоуто обаче е Хаим Вайцман, чието брилянтно решение да добива ацетон от разнообразни естествени продукти помага за разрешаването на кризата с и британските оръжия в крайна сметка започват да стрелят отново.