Breda Modello 30: Може би най-глупавата лека картечница през Втората световна война

Когато се обсъждат най-лошите леки картечници от ВСВ, Breda Modello 30 веднага определено попада в разговора. Произведеното в Италия оръжие е толкова неефективно, че е честно казано изненадващо, че стига до активна служба във фронтовите войски.

Какво го прави толкова ужасно и защо не е било заменено с друго, по-способно? Сега ще разгледаме отговорите.

Разработване

Breda Modello 30 е разработена в края на 20-те години на миналия век, в момент, когато Италия се стреми да модернизира военния си арсенал. Тя е дело на оръжейния производител Breda Meccanica Bresciana и целта ѝ е да предостави на италианските пехотинци надеждна лека картечница, която да предлага както превъзходна огнева мощ, така и мобилност в разгара на битката.

След многобройни тестове и модификации Breda Modello 30 е официално приета от италианската армия през 1930 г. Но, както и ще обсъдим по-късно, на компанията ще се наложи непрекъснато да модифицира оръжието през целия му експлоатационен живот, тъй като то страда от редица проблеми (повечето от които излагат на опасност живота на стрелците).

Спецификации

Леката картечница Breda Modello 30 е със закрит затвор, къс откат и забавен обратен удар, като използва стандартният за италианската армия патрон – 6,5 x 52 mm Carcano. Въпреки че на теория оръжието има скорост на стрелба от 500 изстрела в минута, на практика тя е много по-ниска – около 150. Патроните се доставяли чрез неподвижен пълнител (20 патрона) от дясната страна на оръжието.

Макар че късият откат на Modello 30 е това, което я прави уникална, тя е и причината за някои от (многото) ѝ проблеми. Системата прегрява, при което боеприпасите понякога се запалват. Освен това всеки патрон трябва да бъде смазан преди да бъде зареден. Макар че това трябваше да подобри надеждността, в действителност по тях полепват прах и отломки.

Проблеми…

Breda Modello 30 има повече отрицателни, отколкото положителни страни. Като начало, фиксираният пълнител се оказва предизвикателство, тъй като допринася за репутацията на леката картечница като тромав инструмент, който често се задръства. Нещо повече – ако пълнителят се отдели, той на практика става неизползваем.

Смазочната системата създава проблеми с поддръжката, както и цялостната конструкция на оръжието. Няма лесен начин за носене поради разположението му, а предният и задният мерник са прикрепени към тялото, което означава, че може да се нулира само единият; така, ако бе необходима резервна цев, тя трябва да се фокусира наново – нещо, което не е особено практично в битка. В този смисъл оръжието не е прекалено точно.

Когато тези проблеми се съчетаят с прегряването и непрактичната скорост на стрелба, лесно е да се разбере защо италианските войници не са особено въодушевени да ползват картечница в полеви условия. Всъщност Breda Modello 30 е толкова зле, че всъщност поставя пехотинците в неизгодно положение срещу вражеските войски, които са оборудвани с по-надеждни оръжия.

В действие

Breda Modello 30 е широко използвана от италианските сили по време на Втората световна война, като леката картечница е използвана и в Испанската гражданска война и Втора италианско-етиопска война. Тя се издава на ниво взвод, като дава на стрелковите отряди допълнителна огнева мощ, и се използва ограничено с германците след подписването на италианското примирие през 1943 г. под името MG 099 (i).

По време на Северноафриканската кампания системата за смазване става проблем повече отвсякога, тъй като пустинната среда увеличава риска да се задръсти, особено по време на продължителни престрелки. Фиксираният пълнител и бавният процес на презареждане също затрудняват пехотните войски. При все това на Източния фронт оръжието има малко по-добър успех.

Въпреки тези недостатъци Breda Modello 30 остава на въоръжение през цялата Втора световна война, тъй като италианската армия не разполага с подходяща алтернатива.