Барон Унгерен-Щернберг – последният белогвардеец
Николай Робърт Максимилиан фон Унгерен-Щернберг е роден на 10 януари 1886 г. в Граз, Австрия. Едва ли е подозирал каква съдба ще му предложи световната история, но какво може да се очаква от член на благородническо балтийско-немско семейство? Унгерен-Щернберг проговаря родния си език – немски, но много скоро започва да владее перфектно френски, руски, английски и естонски. Смята се, че Николай има и унгарски корени, а в някои източници се смята, че произходът му е пряко обвързан с Чингис хан.
През 1888 г. семейството му се мести в Ревал, Естония и в този период същата е част от Руската империя. Родителите му се развеждат 3 години по-късно, а майка му се омъжва за друг благородник. Николай израства в голямо и красиво имение на около 40 километра от столицата, а през лятото живее на частен остров Даго, позициониран в Балтийско море. Никога не пропускал възможност да разказва на своите приятели, че това парче земя е принадлежало на семейството му през последните 200 години.
Дивият му характер бил достатъчно страховит и често е смятан за един от големите хулигани, което пък кара останалите родители да дистанцират децата си от него. А и има защо, младият барон просто обичал да тормози животни и на 12-годишна възраст е заловен, докато се опитва да удуши с голи ръце совата на своя братовчед. Семейното му потекло също се използвало с особена гордост, а по-късно в дневниците си Унгерен ще напише, че никога не би се подчинил на хора от работнически класи, защото мръсните работници не могат да бъдат нищо повече от слуги и фактът, че се опитват да командват е повече от абсурден. Макар и немските корени да са налични, той никога не се дистанцирал от Руската империя.
Когато попитал семейството си дали семейството има руснаци, с които да се гордее, те му отвърнали, че родът е записал повече от 72-ма роднини, които са били избити по време на война. В този период се зародила фантазията за завръщането на могъщата кавалерия и разрастването на Руската империя. Прекарва около 2 години за периода 1900-1902 г. в училището „Николай I“ и там също е записан като изключително избухлив, сприхав и опасен младеж, който постоянно влиза в конфликт с учителите, бие се със съучениците си, нарушава всички правила. Много скоро директорът моли семейството да вземе своя син, защото не иска да го изключва.
При завръщането му през 1905 г. Николай решава, че няма да си губи времето и заминава за Манджурия, където взима активно участие в Руско-японската война. За съжаление битката приключва, преди да успее да се включи в нея. Когато избухва революцията, той е на другия край на света и му се налага да чува само новини за бунтът на естонските селяни, които колективно унищожават Балтийско-немските благородници. Една от изгорените къщи е именно тази, в която Унгерен израства. През 1906 г. е изпратен във военното училище „Павлов“ в Санкт Петербург и именно там се доказва като изключителен кадет.
Снимка: By Unknown author – https://carter38.livejournal.com/169502.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65181130
В този период се появява и една нова страст за дивото момче – будизмът. Неговото семейство ще забележи, че влечението към тибетските и индийските философии са елемент, който влияе положително на дивия характер на бъдещия барон. Някои хора го описват дори като много извесен духовен човек, който има дарбата да чете мислите на другите. Когато се озовава в Монголия, баронът започва да изучава будизма, но никога не се отказва от своята вяра. Монголците го описват като бъдещия „Бог на Войната“, докато други го разглеждат като преродилия се Чингис хан. Отбива военната си служба в Източен Сибир и като офицер и отново се запознава отблизо с номадския начин на живот на монголците.
Впрочем при назначаването си, младежът е пожелал да бъде изпратен специално при кавалеристите, за да може да изучава азиатската култура. Освен изучаването на културите, Унгерен често започнал да се напива и винаги бил готов за битка. Рангът нямал никакво значение, особено след като противниците му се страхували от него. Един офицер обаче не решил да отстъпва и на финала извадил меча си и съсякал противника си през лицето, оставяйки му много сериозен белег.
Според някои лекари, ударът бил толкова жесток, че причинил и мозъчни травми, които са в основата на по-късната му лудост. Ако това обаче е негативното му страна, положителната е, че той самият става изключителен ездач и печели вниманието на монголците. Баронът е завършен боец, който може да се сражава от коня с меч и огнестрелно оръжие. През 1913 г. настоява да бъде прехвърлен на границата на Монголия, за да помогне при евентуалната битка за независимост от Китай. Руските власти не му позволяват.
Когато избухва Първата Световна война, Унгерен е разпределен в 34-та девизия кавалеристи в Галисия. Участва в сраженията в Източна Прусия и през 1915-1916 г. се изправя директно срещу немските войници. На Източния фронт се превръща в един от най-смелите бойци, макар и много да го виждат като изключително безрасъден. Получава редица медали, но накрая пак е уволнен без почести, след като налита отново на друг офицер. За проявата си лежи два месеца в затвор.
Снимка: By Unknown author – http://www.eha.ee/georgi/pildid/ungern-sternberg_r.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7306586
През 1917 г. е изпратен да се бори срещу Османската империя. Февруарската революция се превръща в много тежък удар под пояса и самият той започва да подозира, че Руската империя върви неизбежно към своя край. На този фронт се среща и със своя добър приятел Григори Симеонов. Двамата по-късно обявяват, че са на страната на руските благородници. През 1917 г. той и още 5-ма конника успяват да разоръжат около 1500 червеногвардейци на железопътна гара в Манджурия.
Същата гара се превръща в крепост, а Николай и Григори заявяват, че ще започнат да изпращат войници от специалния манджурски полк, защото войниците там са с ясно изявени анти-комунистки наклонности. Когато бойците им успяват да се преборят с червените, Унгерен е изпратен заедно с една дивизия в Даурия – жизненоважна точка близо до езерото Байкал. Проблемът обаче е, че и двамата отказват да признаят авторитета на останалите белогвардейци и също така не признали властта на адмирал Александър Колчак.
Благородникът бил самостоятелна бойна единица, която в този момент получавала сериозно финансиране от японската армия. Проблемът за обединението е бил обвързан с бъдещето на Русия, Николай вярвал, че монархията отговаря единствено и само пред Бог, следователно след революцията няма никакъв смисъл да се променя каквото и да било в страната, докато Колчак имал други намерения и смятал, че е най-добре да се обсъдят всички бъдещи възможности. Благодарение на военните си успехи, Унгерен е произведен в чин Майор-Генерал, а освен това успява да събере и достатъчно доброволци от Монголия, с които да се бори срещу червените.
По време на неговото командване, гарата се превръща в изключителен център за мъчения. Също така е разпределителен център на стоки и по тази причина войниците често избирали от какво имат нужда, преди да пропуснат влаковете напред към Русия. Докато страната е значително отслабена и не може да обърне внимание на Монголия, която в този момент е обект на апетити от Китай. Генерал Ю Шуженг повежда своите войници към Външна Монголия и по този начин нарушава тристранния пакт между Русия, Монголия и Китай.
Снимка: By Unknown author – Baron Ungern-Sternberg, meteoric nutter www.telegraph.co.uk, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5136748
След падането на партията Анхуей в Китай, китайските войници в Монголия осъзнават, че са изоставени и след като няма команди, започват да избиват и плячкосват. Николай и Григорй заминават през 1919 г. за Манджурия, където започват да се срещат с различни военноначалници, с които да отвърнат на удра. През юли 1919 г. баронът се жени за манджурската принцеса Джи. Същата трябва да приеме православната вяра и се прекръства на Елена Павловна. Николай има за цел да направи политическа маневра, след като същата жена е близка на генерал Жанг Куиву – командир на китайските войници в западния край на Китайско-Манджурската железопътна линия.
Докато двамата верни приятели обръщат внимание на Монголия, Колчак е официално победен. Япония изтегля своите войници и Григори Симеонов не може да издържи на атаките на болшевиките. Неговият верен приятел, който е припознал будизмът и се смята за прероден наследник на Чингис хан, решава да предприеме друга стратегия. Разформира своята азиатска кавалерия и я превръща в партизанско движение. Войниците тръгват към Външна Монголия, пресичат северната граница на 1 октомври 1920 г. и тръгват на югозапад. Посоката е столицата Юрга. Там руският кавалерист влиза в преговори с китайските окупатори и настоява за мирно разоръжаване.
Отказано му е и следващите опити също не завършват положително. В периода 2-4 ноември 1920 г. руснакът напада окупирания град и преживява много тежки загуби. Неговите войници бягат на север покрай река Кхерлен в Източна Външна Монголия. Местното население оказва много добра подкрепа и също не приема китайците за по-добра форма на окупация. Идва време за втори боен опит и Николай събира своите 1460 мъже, с които да се изправи срещу дивизия от близо 7000 души. Китайците разполагат с артилерия и леки картечници, изкопали са достатъчно добри бункери и окопи и практически са превърнали града в много впечатляваща крепост.
На 31 януари 1921 г. руснаците правят втори опит за нападение, на 2 февруари въоръжен конфликт успява да върне югоизточните висоти близо до Юрга. Докато това сражение тече, от изток нова дивизия започва да атакува китайците – позицията също пада. Вечерта преди главното нападение, Николай дава нареждане всички войници да запалят колкото се може повече огньове върху висотите на града – тактиката му е взаимствана от Чингис хан. Китайските сили започнали да вярват, че целият град е окупиран от войници. Рано сутринта на 4 февруари руснаците нападат военните бараки.
След битка с почти никаква съпротива, Николай разделя войниците на две и ги изпраща да прочистят целия град. Повечето противници бягат и нямат желание за битка и до края на деня става ясно, че столицата пада с цената на около 60 руски жертви и около 1500 китайски войника. След като битката приключва, партизаните започват да разграбват китайски магазини и също така избиват всички руски евреи, нареждането е отново на Унгерен. Още няколко дни в сражение и китайските войски напускат страната.
Снимка: By Henry George Charles Perry-Ayscough (1875-1915) and Robert Bruère Otter-Barry (1879-1947) – This file has been extracted from another file: With the Russians in Mongolia.djvu, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57942415
На 22 февруари 1921 г. Монголия е обявена за независима монархия. Влатта се връчва на Богд хан. Баронът поема контрола на Урга и първата му заповед е градът да бъде разчистен от предишните сражения. За жалост щастието е твърде краткотрайно. Много скоро червената армия започва да преминава границите на Монголия и съответно води следващия монголски лидер в лицето на Дамдин Сукхбаатар.
Шпионите използват всички сили, за да отслабят армията на Унгерен и лека полека се оказва, че никой не иска да се бори срещу червените сили. На 11 и 13 юни, последните белогвардейци се изправят срещу червената армия и дори не подозират за наличието на бронирани машини, самолети и друга нова техника. Разгромът е бърз и жесток. Григори Симеонов успява да удържи на атаката и започва да прегрупира дивизията, като обещава на всички, че Япония ще помогне в сражението, макар и никой да не желае да се включи в тази акция.
Снимка: By Unknown author – Собственноручный скан вкладки Соколов Б. В. Барон Унгерн. Чёрный всадник. — М.: АСТ-ПРЕСС КНИГА, 2007. — 448 ., 8 л. ил. — (Историческое расследование). ISBN 978-5-462-00585-5, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9456083
Оказва се, че около 3000 войника успяват да преминат границата на Русия и да навлязат дълбоко в територията ѝ. Лека полека белогвардейците предпочитат да бягат, отколкото да се жертват за страна, която ги отрича и за още една, която е на път да рухне. Баронът има идея да избяга в Тибет. В дивизията му войниците започват да избиват своите лидери. Последният руски белогвардеец е заловен на 20 август. След забавно дело от 6 часа и 15 минути, съдия Йемелян Ярославски издава присъдата – екзекуция чрез разстрел. Когато неговият приятел Богд хан разбира, че Николай е убит, нарежда на монголците да извършат церемонии във всеки храм. Той е и последният белогвардеец с благородническо потекло, който намира покой единствено и само във войната.
Снимка: By anonymous – http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Ungern_Von_Sternberg_before_execution.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41689595
Заглавна снимка: By неизвестен/unknown – http://www.snob.ru/i/indoc/a5/blog_entry_196802.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17087095
