За Първи път в България: Болградската гимназия

След преврата на 2 декември 1851 г. императорът на Франция Наполеон III гледа да укрепи властта си и иска от Османската империя да го признае за суверен над светите места в Йерусалим. Русия обаче оспорва френските искания като се позовава на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г.

През май 1853 г. обаче Портата отказва да признае правата на гръцката църква върху въпросните свети места, както и настоява руският посланик княз Александър Меншиков, а също отказва и привилегиите на православните християни в Османската империя. Заради този отказ император Николай I изпраща около 80 000 души войски да завземат васалните Молдова и Влашко като казва, че те ще са „като залог, докато Османската империя не удовлетвори справедливите искания на Русия“. По-късно във Виена се провежда дипломатическа среща, но тя се проваля и на 23 октомври 1853 г. султанът официално обявява война. Това е началото на Кримската война.

Обсадата на Севастопол

След няколко успеха на османците в Дунавския фронт и с помощ от чеченски мюсюлмани в Кавказ, Николай I изпраща военни кораби, които разгромяват част от турския флот при Синоп. Сега обаче Англия и Франция обявяват война на Русия, а след това и австрийците официално заем страна Русия да се махне от Дунавските княжества. В резултат руската армия до септември се вдига от Влашко и Молдова. Това би трябвало да спре войната, но на Русия са дадени неприемливи условия от съюзниците, които Николай I отхвърля, и конфликтът всъщност се задълбочава.

Когато през септември 1854 съюзническите войски дебаркират в Крим и обсаждат Севастопол, руснаците потапят собствените си кораби, за да блокират пристанището. Обсадата на града продължава почти година, след което градът пада на 9 септември 1855 г.

Николай I

Когато Николай I умира през март 1855 г., синът му Александър II започва преговори за мир в началото на следващата година. На 30 март 1856 г. на конгрес в Париж е подписан Парижкия мирен договор.

Заради него Русия губи военния си флот в Черно море, а така и влияние и престиж, с което Източния въпрос се влошава. По-късно националноосвободителните движения на Балканите ще дадат повод на Русия да потърси реванш в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Кримската война всъщност играе важна и уникална роля за развитието на българското възрожденско общество, въпреки че българските въпроси не са обсъдени в Париж. Войната предизвиква нужда от селско стопанство, занаятчийското производство, надеждна и развита инфраструктура, пристанища и пощи.

В духовния живот на възрожденското общество също се наблюдава развитие като то се дължи основно на досегът със съюзническите армии. Така иначе затворения и провинциален по характер духовен свят на българите в средата на 19 век опознава и постепенното възприемане на редица аспекти и елементи от западноевропейската култура, което има важно значение.

Тъкмо заради тази среща на народи в средата на 50-те години на 19 век се организират първите театрални представления, сформират се първите оркестри, появяват се първите читалища.

Катедралата „Св. Преображение“ в град Болград, основана през 1938 г.

Украинският град Болград е административен център на Болградския район, който е част от Одеската област.

През VIII-Х век Болград е част от Първото българско царство, но днешният град се смята за основан през 1821 година от български заселници начело с руския генерал Иван Инзов, който е смятан и за основател на града. На 29 октомври 1838 година, след 5-годишно строителство, се освещава трипрестолния храм „Свето Преображение Господне“ – този ден се чества като Ден на бесарабските българи. Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия и е смятан за неофициална столица на бесарабските българи.

В тона на възрожденските културни и духовни промени след Кримската война, на 28 юни 1858 г., със съдействието на българинът Никола Богориди, управител на Молдова, отваря врати Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, народно централно училище в Болград. Първата българска гимназия.

Болградската гимназия в началото на ХХ век

Проектът за такова българско училище в Бесарабия се разглежда от руската администрация още от средата на 40-те години. За повече яснота е редно да споменем, че във времето Болград е бил част от територията на Молдова (1856 – 1859), на Румъния (1859 – 1878, 1918 – 1940 и 1941 – 1944), а през останалото време е в Руската империя. След 1944 година става и остава част от Украинската ССР (и след това Украйна).

През януари 1858 година делегация на Болград и останалите български колонии, присъединени към Молдова след Кримската война, отива в столицата Яш и представят на княз Никола Конаки-Богориди, който също е от български произход, подписка за откриване на училището. Бъдещото учебно заведение получава допълнителен тласък от добрия приятел на Богориди, Георги Раковски, който в този момент също е в Яш.

Така на 28 юни 1858 година князът издава хрисовул за създаването на Българско централно училище.

Българското централно училище „Свети Кирил и Методий“ отваря врати тържествено на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението е достъпно както за български преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, стига само да са православни. Обучението по всички предмети трябва да става на български и румънски език и да преминава в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7 клас се появява през 1865 година. Училището се управлява от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.

Правилата в хрисовулът обаче започват да се тълкуват по-широко от настоятелството на училището и то се опитва да наложи обучението на български език и в началните училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава революционера Павел Грамадов за инспектор на начални училища, след което той и директора на училището Димитър Мутев, тръгват из селата в кампания за откриване на нови училища и промени на обучението в съществуващите.

Това, разбира се, създава конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен Пандели Кисимов е неуспешен.

Този конфликт между ръководството на училището и администрацията продължава и в следващите години. През 1876 година министерството на просветата прави по пример на румънските училища напълно нова учебна програма, която обаче не включва няколко предмета, като български език. Нейното въвеждане обаче е прекратено от започналата Руско-турска война.

Александър Теодоров-Балан

В мемоарна книга за младите си години Александър Теодоров-Балан пише:

През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.
Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност: Димитър Йосифов от Прилеп, друг от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен… Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици… Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.

През 2001 г. България и Украйна подписват протокол, според който преподаването в гимназията ще е на български език.