Колко загуба на памет е нормална със стареенето

Много случаи в ежедневието могат да ни накарат да се запитаме дали пропуските в паметта ни са нормални, признак на когнитивен спад или направо начало на деменция.

Първата ни мисъл може да е, че се дължат на влошаване на мозъка ни. И е вярно, че както останалата част от нашето тяло, мозъчните ни клетки също се свиват, когато започнем да стареем: невроните започват и да поддържат по-малко връзки помежду си и да съхраняват по-малко от химикалите, необходими за изпълняването на тези връзки.

Но не всички пропуски в паметта се дължат на свързани с възрастта промени. В много случаи факторите са по-тривиални – като умора, тревожност или разсеяност.

Мъж, диагностициран с остра деменция

Нормално е да забравяме

Нашата система за запаметяване е изградена по начин, по който известна степен на забравяне е нормална. Това не е недостатък, а функция. Поддържането на спомени не само изтощава метаболизма ни, но твърде много ненужна информация може да забави или попречи на извличането на конкретни спомени.

За съжаление, невинаги зависи от нас да решаваме кое е важно и кое трябва да се помни. Нашият мозък прави това вместо нас и като цяло предпочита социалната информация (най-новите клюки) пред абстрактната информация (като числа).

Загубата на памет се превръща в проблем, когато започне да засяга обичайния ни живот ден за ден: не е голям проблем, ако не можете да си спомните дали гайката се завива надясно или наляво, но не е нормално да забравяте защо сте зад волана, къде трябва да отидете или дори как да шофирате. Това са признаци, че нещо може да не е наред и трябва да им обърнете професионално внимание.

Рисунка на възрастен мъж с диагноза сенилна деменция

Леко когнитивно увреждане

Пътят между загубата на паметта, свързана със стареенето, и загубата на памет по по-тревожни причини, настъпва с т. нар. леко когнитивно увреждане. Степента на това увреждане може да остане постоянна, да се подобри или да се влоши. Всеки случай обаче то показва повишен риск (около 3 до 5 пъти) от бъдещи неврогенеративни заболявания като деменция; всяка година около 10-15% от хората с това увреждане ще развият деменция.

За страдащите от него способността да извършват обичайни дейности става постепенно и по-значително засегната с течение на времето. Освен загуба на паметта, то може да бъде придружено и от други проблеми – с езика, разсъждаването и уменията за вземане на решения.

Диагнозата обаче може да бъде нож с две остриета: тя потвърждава опасенията на възрастните хора, че тяхната загуба на памет е необичайна и поражда опасения, че ще се развие в деменция, но може също така да доведе и до проучване на потенциално лечение и правилно планиране на бъдещето.

Рисунка на жена с диагноза деменция

Ранни симптоми

Смята се, че проблемите с навигацията са ранен маркер за болестта на Алцхаймер, най-често срещаният тип деменция. Проучванията с магнитен резонанс (ЯМР) показват, че областите, които са изключително важни за спомените за околната ни среда, са първите, засегнати от това дегенеративно заболяване.

Така че, ако започнем все по-често да се губим, това може да е предупредителен знак за евентуални по-изразени и широко разпространени затруднения в бъдеще.

Тази връзка между губенето и алцхаймера създава стимул за разработването и прилагането на стандартизирани тестове възможно най-рано. Понастоящем научната литература описва различни подходи, които варират от тестове с виртуална реалност до навигация в реалния живот, но все още не е дефиниран стандарт в медицината; специфично предизвикателство е да се разработи тест, който е точен, рентабилен и лесен за прилагане по време на натоварен клиничен ден.

Има един петминутен, който тества колко добре помним различни сцени като заместител на способността ни за намиране на път. В него участниците са помолени да прегледат и запомнят снимки на къщи и след това се тества способността им да правят разлика между тези снимки и набор от нови изображения пак на къщи. Тестът работи добре при прогнозиране на естествените вариации в способността за намиране на път при здрави млади хора, но в момента все още се оценява ефективността му при по-възрастни.

Ако пропуските в паметта ви са постоянни, потърсете помощ

Въпреки че ежедневното забравяне не е нещо, за което трябва да се тревожим, разумно е да се потърси професионален здравен съвет, като например от вашия личен лекар, когато проблемите ни с паметта станат по-изразени и постоянни.

Въпреки че в момента все още няма лек за Алцхаймер, ранното му засичане ще ви позволи да планирате бъдещето си по-здравословно и за по-целенасочено управление на разстройството.