Какво не знаете за ваксините

Кралските особи са едни от първите европейци, които се ваксинират

През 1768 г. руската Екатерина Велика вика английския лекар Томас Димсдейл в Санкт Петербург, за да постави ваксина срещу дребна шарка на нея и на сина ѝ, великия княз Павел. Процедурите, разбира се, са с висок залог и докато Димсдейл подготвя инжекцията, хората шушукат, че няколко карети чакат в готовност в случай че нещо се обърка и лекарят трябва да избяга от разгневената тълпа привърженици на императрицата. За щастие всичко преминава без проблеми.

Забдиел Бойлстън посочва количествено ползите от ваксинацията

Един лекар, Забдиел Бойлстън, ваксинира близо 300 пациенти. Процесът далеч не е перфектен – около 2% от тези пациенти почиват. Но в сравнение със смъртността при дребната шарка, която е около 15-30%, щателните записи на Бойлстън показват на мнозина, че ваксинацията има потенциал да спаси много животи.

Бенджамин Франклин губи сина си, който не е ваксиниран, от едра шарка

Имунизацията – или липсата на такава – изиграва важна роля в живота на основателите на Америка. Бенджамин Франклин става силен привърженик на интервенцията, след като през ноември 1736 г. губи 4-годишния си син Франсис от дребна шарка.

Появява се слух, че момчето е било ваксинирано, но въпреки това почива. Франклин обаче разяснява случая и по-късно пише в автобиографията си: „Дълго време горчиво съжалявах и все още съжалявам, че не му бях направил ваксинация. Споменавам това заради родителите, които пропускат тази операция с предположението, че никога няма да си простят, ако някое дете умре от нея; моят пример показва, че съжалението може да бъде еднакво и в двата случая и че следователно трябва да се избере по-безопасният.“

Едуард Дженър

Имунизацията е имала все пак няколко недостатъка: един от тях е, че новопоявилите се пациенти могат да предадат болестта, когато се възстановят от лекото ѝ прекарване. Освен това не е имало стандартизирана доза, която да гарантира, че прекарването действително ще бъде леко. Това е по-добре от нищо, но видимо има какво да се желае. И тук се появява Едуард Дженър, т. нар. Баща на имунологията.

Големият пробив на Дженър идва от проучването как излагането на по-малко смъртоносен, но сроден вирус дава имунитет към по-смъртоносен вирус. През 1796 г. той лекува доячка на име Сара Нелмс от инфекция с кравешка едра шарка, която според нея е получила от кравата си Блосъм. В известния си експеримент той взема гной от раните на Нелмс и ваксинира с нея 8-годишно момче на име Джеймс Фипс. В резултат на това Фипс се възстановява и Дженър ваксинира детето с материал за дребна шарка. В резултат пък на това Фипс не се разболява.

Така процедурата, при която по-слаб или мъртъв вирус дава имунитет, става известна като ваксинация, по името на латинската дума vacca, която означава крава.

Инокулация и ваксинация технически не са синоними

Поне по времето на Дженър инокулацията се отнася до действието нанасяне на инфекциозен материал върху кожна лезия, докато ваксинацията се отнася конкретно до нанасянето на по-малко опасен материал от кравешка шарка за предотвратяване на дребна шарка. Днес двата термина често се използват като взаимозаменяеми за обозначаване на всяка практика, при която нещо се внася в организма, за да помогне на имунната система да се предпази от болести.

Връзката на кравите с ваксинацията води до някои необичайни идеи.

Още през XVIII в. връзката с говедата създава на някои хора погрешна представа. Мнозина се отнасят с подозрение към това (да си признаем, абсурдно звучащо) медицинско лечение, да не говорим за концепцията за целенасочено заразяване с една болест, за да се предотврати друга. Някои твърдят дори, че смесването на животински и човешки вещества противоречи на библейските принципи.

Известен исторически антиваксър на име Бенджамин Мозли дори предупреждава хората, че ваксинирането може да доведе до „симпатия към четириногите„.

Испания събиране вирусен материал за ваксини от сираци

Един от проблемите при ваксинациите е, че учените не могат де факто да произведат ваксина; вирусният материал, с който се имунизират хората, трябва да идва от вече заразен човек, което затруднява обществените кампании за ваксиниране. Но през 1803 г. испанското правителство намира нетрадиционен и крайно неетичен начин за заобикаляне на проблема.

Крал Карлос IV иска да ваксинира хората в американските и филипинските колонии на Испания. И лекарите измислят план, който включва кораб, екипаж и 22 деца сираци. Идеята е да се отплава и след това децата да бъдат ваксинирани последователно, като едно от тях предоставя гнойта на следващото и така нататък, образувайки човешка верига и осигурявайки достъп до ценния вирусен материал.

Децата в крайна сметка се заселват в Мексико, но капитанът на кораба Франсиско Хавиер де Балмис продължава да ваксинира хората по целия свят през следващите четири години.

Ваксините са първият случай на безплатна медицинска услуга в Обединеното кралство

Ваксинирането се превръща стандарт в медицината, защото е много по-безопасно от инокулацията. Всъщност Обединеното кралство забранява вариолацията – другото име на ваксинацията с вируса на дребната шарка – през 1840 г. с приемането на националния Закон за ваксинацията. Този закон предвижда и безплатни ваксини за бедните – първият случай на безплатни медицински услуги в Обединеното кралство. През 1853 г. боцкането на новородените там става задължително, а през 1855 г. Масачузетс приема първия щатски закон в САЩ, който изисква ваксинация на учениците.

Възникват специални ферми, за да отговорят на нуждите от ваксини

Тъй като нуждата от дози нараства всяка година, учените разработват метод за размножаване на кравешка едра шарка сред телета специално за имунизационно ползване – продукт, който наричат „животинска ваксина“. По същество учените събират инфекциозна течност от кравите за използване във ваксини срещу дребна шарка. Това е по-безопасно от пренасянето на гной от един човек на друг, тъй като намалявало риска от пренасяне на други болести, например сифилис.

След като един лекар от Бостън представя концепцията на американските изследователи, предприемачите бързо откриват „ферми за ваксини“, за да увеличат производството. През 1876 г. здравният съвет на Ню Йорк открива ферма в Клифтън, Ню Джърси, за да отглежда крави, заразени с кравешка едра шарка. До 1897 г. в поне шест щата функционират повече от 14 големи ферми за ваксини. Драйвакс, ваксина срещу дребна шарка, произведена от лабораториите Уайти и използвана през по-голямата част от 20 век в обществените кампании за ваксинация, е получена от щам, добит във фермата за ваксини на Здравния съвет в Ню Йорк.

Луи Пастьор използва атенюиран (неактивиран, отслабен) антракс, за да разработи ваксина

Дребната шарка получи голямо внимание, защото е доста смъртоносна. Но тя не е единственото вирусно заболяване, за което учените се надпреварват да създават ваксини. Френският химик Луи Пастьор открива, че бактериите губят вирулентността си с течение на времето – процес, който той нарича атенюация. В един забележителен експеримент от 1881 г. той ваксинира група животни два пъти с атенюирана ваксина срещу антракс и оставя контролна група неваксинирана, за сравнение. Около две седмици по-късно той излага всички животни на жив антракс. В рамките на няколко дни неваксинираните овце и кози умират, докато ваксинираните остават здрави.