Как щеше да завърши Втората Световна война без атомна бомба
На 6 август 1945 г. самолет B-29 Enola Gay хвърля първата атомна бомба над Хирошима и убива около 140 хиляди души – повечето цивилни. След още три дена и B-29 Backscar ще повтори същото упражнение и ще убие още 80 000 души. И до този момент ще открием достатъчно интересни спорове дали изобщо е била нужна употребата на това оръжие или по-скоро е била чиста демонстрация на сила.
Мнозина твърдят, че това е последната стъпка, която помага на американците да форсират Япония към безусловна капитулация. Ако се чудите защо Япония не е ударена директно в Токио, то отговорът се крие във факта, че трябва да има някой, който да подпише примирието, следователно императорът трябва да бъде пощаден.
Има и друго разумно обяснение, ако войната с Япония продължи още една година, то очаквано е да се забележи, че шансовете за заличаване на нацията, унищожението на инфраструктурата и още редица други фактори, могат да доведат негативни санкции на САЩ. Експертите често смятат, че при една по-мащабна инвазия, Япония ще изгуби милиони и няма да преговаря до тоталния разгром. Патриотизмът в страната на изгряващото слънце гласи, че един гражданин трябва да е готов по всяко време да даде живота си в името на императора, а с това можем да сме сигурни. Цивилните също ще се включат в битката, макар и шансът им за някакви дефанзивни мерки да е абсолютно нулев.
И точно тук идва следващият по-интересен въпрос: ако САЩ не беше изобретила атомната бомба и не я беше използвала срещу Япония?
Едва ли нещо щеше да се промени. Причината е, че по това време армията е получила разрешение да срине Япония и вече има стотици хиляди цивилни, избити по време на въздушни нападения. Бомбардировката в Токио на 9 март 1945 г. го доказва и броят на жертвите там е около 90 хиляди цивилни. Нека си представим, че инвестираните 2 милиарда в Манхатанския проект никога не се случват. Това не е толкова трудно за представяне, все пак през Студената война се говори за толкова много оръжия и технологии, които никога не виждат бял свят, едва ли щеше да има разочарование за така наречената атомна бомба.
Тъй като „Little Boy“ използва уран-235 и това е един особено рядък изотоп, който може да се извлече като едва 1% от всичкия натурален уран в света, шансовете на всички учени да постигнат каквото и да било, може да се сммята за изключително малък. Ето защо при бомбмата „Fat Man“ решават кардинално проблема и използват плутоний, а той е далеч по-лесен за откриването. При урановата бомба се изисква цяла система от компоненти и възможности всяко едно да дефектира, тоест да няма експлозия при хвърлянето или предварителните тестове е имало доста висок процент за грешка. Това обаче не ни дава гаранция, че американците няма да се справят на време с дейността си. Много е възможно да открием, че до края на 1945 г. да са успели да открият всяко едно решение на проблема.
Нека разгледаме и още една хипотеза. Ако бомбата изобщо не е била в полезрението на американската армия. Какво щеше да се случи тогава? На първо място ще открием, че малко преди войната, САЩ открива, че икономиката на Япония е започнала да се влошава, а до август вече е сигурно, че скоро се задава следващата продоволствена криза. Нуждата от демонстриране на сила не би била необходима, защото повечето анализи сочат, че падането на Япония е неизбежно до 1 ноември 1945 г. Това е и датата за инвазия на най-южната част на японския остров. Както вече посочихме, американците не искат да побеждават Япония и да я принуждават да спре своето производство, а да предоставят достатъчно силен довод, който да мотивира императора да спре кръвопролитията.
В началото на август ще открием, че върховният консул и неговите приближени вече са на мнение, че трябва да се преговаря за мир. Въпреки това има хора, които все още смятат, че трябва да има битка за някаква по-значителна победа, която поне да даде предимството на Япония по време на преговорите. Тяхната цел в този момент е да се спрат възможностите за потенциална окупация или пълното елиминиране на армията. Веднага след двете бомби е ясно, че лидерите на страната нямат друг избор, освен да подпишат мира.
Не трябва да забравяме, че по това време Япония продължава да трупа загуби и в Манджурия, където СССР вече е стартирал своята най-голяма бойна кампания. По това време Сталин вече е изпратил нота, че няма да преговаря за мир и ще има само една мисия, да посрещне съюзниците от другата страна на острова. По това време никой не е очаквал толкова бързо развитие на театъра на действия и изненадата е още по-шокираща за Япония.
Намесата на СССР също ни показва, че е възможно именно и само атаката над Манджурия да помогне за края на Втората Световна война.
По това време е логично да се очаква именно американците да приключат войната, след като още пазят раната от Пърл Харбър. Има и още една версия – бомбите са хвърлени, за да може дори СССР да разбере с какво оръжие разполага един от бъдещите противници по време на Студената война. Дори и без нея е ясно и какви са стъпките, американците ще се насочат към железопътната линия на страната. Американските авиатори имат координатите на възловите точки, но бомбите успяват да спрат това действие. Без тях, краят на доставките за редица региони също ще бъде категоричен, с което икономиката на страната ще рухне, а след нея ще дойде време за великия глад. Това също е добро решение за искането на мир, но ще дойде отново с висока морална цена – САЩ бързо ще се превърнат в страната – злодей, а някой достатъчно интелигентен е помислил за реакцията в този сценарий.
Последното, на което можем да обърнем внимание е фактът, че инвазия в Япония не е било възможно да има, така или иначе самата страна е била на ръба на пропастта, но не и близо до предаването. Американското разузнаване посочва, че Япония е имала два пъти повече войници на главния си остров и четири пъти повече самолети от всеки друг остров. Следователно при десант се очаква може би една от най-свирепите битки на Втората Световна война. Единственият риск е японските хардлайнери да поемат контрол над страната и да продължат да търсят начин да водят битка, с което да се провали и запазването на добрия имидж. За съжаление знаем как продължава историята и също така искрено съжаляваме, че някой се е постарал да разработи такова оръжие. Най-вероятно светът нямаше да бъде толкова агресивен, осъзнавайки, че притежава оръжие за масово поразяване!
