Как се развива лечението на ПТСР след 11 септември

През 20-те години след терористичните атаки има драматични иновации в лечението на травма и ПТСР – разстройство, причинено от излагане на травматични събития, със симптоми като тревожни мисли, кошмари и физически стрес. Около 50 до 60% от всички хора ще преживеят голямо травматично събитие през живота си; приблизително 7 или 8% ще развият ПТСР.

„11 септември наистина увеличава нашето разбиране за травмата и ПТСР – как и двете могат да повлияят на големи групи от хора както в краткосрочен, така и в дългосрочен план“, казва Присила Дас-Брейлсфорд, професор по психология в университета Джорджтаун, който изучава травмата и ПТСР. „Преди това едвам имахме добре разработени кризисни протоколи след бедствията. Но след 11 септември много институции започнаха да подготвят протоколи как да се действа при криза.“

Те включват и „психологическа първа помощ“ – термин, който се отнася до психологическо лечение непосредствено след травматично събитие. Тази първа помощ включва активно изслушване на онези, които са преживели травма, и оценка на техните нужди, подобно на начина, по който медицинската сестра обгрижва физически наранявания. Някои може да искат да говорят, докато други се нуждаят от време и пространство. Някои се нуждаят от конкретни ресурси – като нова къща, която да замени разрушената при ураган, например – за да се възстановят. Този модел за оказване на първа помощ до голяма степен замества модела от 70-те години на „разследване на стреса при критични инциденти“, който все още е широко използван през 2001 г. и включва събиране на хора в групи, за да говорят за преживяванията си.

Изследванията оттогава предполагат, че тези анализи не са полезни и всъщност могат да увеличат стреса.

За тези, които развиват ПТСР, вече са достъпни и по-добри дългосрочни терапии. След 11 септември различни програми за психологични консултации започват да правят курсове за масово лечение на травми и цяло поколение специалисти в областта на психично здраве завършват обучението си с разбиране кои терапии работят най-добре за пациентите с травми. Тези терапии включват когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), вид комуникативна терапия, която помага на пациентите да идентифицират негативните модели на мислене; и експозиционна терапия, където пациентът е изложен (по безопасен начин) на ситуация, подобна на тази, при която получава травмата. Въпреки че нито една от тези терапии не е нова – и двете са разработени около средата на 20-ти век – сега специалистите разбират по-добре как да ги прилагат оптимално.

„Широката общественост също сега има много по-добро разбиране за това какво е травма“, казва Дас-Брейлсфорд. Ако дадена компания или училище, например, преживее травматично събитие като убийство, е много по-често срещано след това да привлечете терапевти, фокусирани върху травмите. Известни личности като Ариана Гранде и Лейди Гага говорят открито за своя ПТСР в медиите. Скорошно проучване сред възрастни американци пък установява, че „повечето хора демонстрират добри общи познания за ПТСР“.

Паула Шнур, изпълнителен директор на Националния център за посттравматично стресово разстройство, част от американското министерство по въпросите на ветераните, казва, че тепърва ще има още по-вълнуващи открития в тази посока. Тя и нейните колеги изучават начините да направят ПТСР терапията по-удобна и достъпна за по-голям брой хора. Традиционната терапия включва посещение при терапевт в офис за около час на седмица в продължение на много месеци. Този вид ангажимент може да бъде трудно да се спазва, казва Шнур, а пандемията само го усложнява.

За да се намали това бреме, редица проучвания разглеждат компресирането на традиционния многомесечен курс на терапия само в една седмица интензивно лечение. Друго ново проучване разглежда прилагането на терапия чрез текстови съобщения. Пациентът комуникира по интернет с терапевта, който след това отговаря определен уговорен брой пъти всеки ден.

„Това наистина помага да се направи лечението много по-достъпно и ангажиращо“, казва Шнур.

Други проучвания разглеждат лекарства и устройства за подобряване на разговорната терапия. Едно проучване по въпросите на ветераните показва, че пациентите, които са получавали канабидиол по време на експозиционна терапия, напредват по-бързо от пациентите, които получава само експозиционната терапия. Друго проучване разглежда транскраниална магнитна стимулация – неинвазивна процедура, която използва магнити за стимулиране на мозъка – за която е доказано, че помага при лечение на депресия. Пациентите, които се подлагат на тази стимулация паралелно с терапията, също се справят по-добре от тези, които получават само терапия.

Още една линия на изследване включва търсене на биомаркери или обективни физически показатели за ПТСР. Докато е известно, че много биомаркери, като повишаване на определени хормони или възпаление, са свързани с разстройството, ключът, казва Шнур, е да се насочим към правилните, в правилните комбинации, за да бъдат по-полезни при диагностика и лечение.

„Но това все още е много нововъзникваща наука“, казва тя.