Да управляваш подводница на платна: Историята на USS R-14
По днешните стандарти една подводница от 1918 г. е доста проста, но дори и за подводница от това време използването на платна като средство за задвижване е твърде старомодно. С изключение на екипажа на USS R-14, който използва чаршафи и одеяла като импровизирано платно, когато подводницата им губи мощност в океана на повече от 160 километра от Хавай.
R-14 е подводница от клас R – тип, използван от ВМС на САЩ от 1918 г. до края на Втората световна война. Работата по този нов тип подводница започва скоро след влизането на Америка в Първата световна война в началото на 1917 г. Общо 27 броя са построени, но повечето са завършени след края на Първата световна война и никой от тях не вижда бой.
Те заменят предишните подводници от клас О и са първият американски тип, който разполага с 533 мм торпедни тръби, което все още е стандартен размер по целия свят и до днес. На палубите им се използва 76 мм оръдие за противовъздушна отбрана и като оръжие с общо предназначение.
Морските съдове с дължина 56 метра и тежест 640 тона имат дизелово-електрическа задвижваща система, както е било обичайно за подводниците по онова време. Двата дизелови двигателя с мощност 600 к.с. задвижват два електродвигателя с мощност 470 к.с., които работят с голяма батерия, докато са потопени, тъй като достъпът на въздух до дизеловите двигатели е прекъснат. Докато е на повърхността, подводницата от клас R може да достигне скорост от 13,5 възела или 25 км/ч, а когато е потопена, може да достигне 10,5 възела или 12,1 км/ч.
Строителството на USS R-14 започва през 1918 г. и е въведена в експлоатация още преди края на 1919 г. Подводницата пропуска Първата световна война, но ще бъде не по-малко заета в мирно време в Тихоокеанския флот, тъй като се използва за разработване и усъвършенстване на различни подводни военни тактики и също помага в операции по търсене и спасяване.
USS R-14 обаче служи във Втората световна война, където подводницата прекарва голяма част от времето си като учебен кораб и получава основен ремонт през 1941 г. В крайна сметка тя е извадена от регистъра на военноморските кораби през май 1945 г. и демонтирана за скрап през 1946 г.
Подводницата с разпънати платна
Плаването на вятърната енергия
През 1921 г. USS R-14 участва в мисия за търсене и спасяване на USS Conestoga, океански буксир на ВМС на САЩ. Корабът изчезва по време на път за южния Тихи океан, което предизвика голяма операция по издирването му.
През май 1921 г., докато плава и го търси, R-14 изчерпва горивото си и губи радиовръзки. Екипажът е на около 100 морски мили от Пърл Харбър, когато на кораба тези злощастни събития се случват, което е твърде далеч, за да може да достигне само на батерия. На всичкото отгоре USS R-14 носи само достатъчно храна, за да поддържа екипажа за 5 дни.
Подводницата е мъртва във водата, без никаква сила и без начин да извика помощ…
За щастие инженерният офицер на подводницата Рой Трент Гейлмор измисля един необичаен, но умен план. Той предлага да се върнат към основите на корабоплаването и да стигнат с R-14 до Пърл Харбър чрез силите на вятъра.
За да направи това, екипажът завърза няколко рамки от двуетажните им легла и ги прикрепя към крана за пренасяне на торпедо пред конусовидната кула на покрива на подводницата. След това моряците завързват предното платно, което правят от осем хамака, към рамката на леглата.
Само с това платно R-14 започва да се движи със скорост от около 2 километра в час като вече може и да се управлява с руля. Планът на Рой очевидно работи, така че екипажът добавя още едно платно, направено от шест одеяла, към радиомачтата, което увеличава скоростта на подводницата с още 1 километър в час. Трето платно, състоящо се от осем одеяла, добавя и още 1 километър в час към скоростта на R-14.
В крайна сметка подводницата успява да започне да зарежда батериите си. Така R-14 и целият му екипаж пристигнаха на Хаваите 64 часа по-късно, след дълго и бавно пътуване…
Капитанът на R-14, лейтенант Александър Дийн Дъглас, получава похвала за хитрото решаване на проблемите на екипажа си от Честър У. Нимиц, командирът на дивизия за подводници.
USS Conestoga никога няма да бъде намерен в никоя от последвалите операции по търсенето му, или още 95 години. Теглещият кораб е открит чак през 2009 г. точно до брега на Калифорния, а самоличността му е потвърдена през 2015 г.
