Спортни хроники: Сърбинът-карък, трима треньори за една година и спомен за един друг Ливърпул

Едва ли много хора биха се сещали за 2020 година с умиление. Но сред малкото такива, разбира се, са феновете на Ливърпул. Годината бе паметна за привържениците на мърсисайдския клуб, който завоюва първата си титла на Висшата лига, слагайки край на 30-годишната суша без шампионски статут.

Момчетата на Юрген Клоп направиха фантастичен сезон 2019/20 и бяха почти перфектни от началото до края със спиращия дъха футбол. „Червените“ изглеждаха като прекрасно смазана машина от невероятния Алисон на вратата, през стабилния Върджил ван Дайк в центъра на отбраната, хвърчащите бекове Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън и незаменимия Фабионьо в средата на терена, та чак до атомното трио Мохамед Салах, Садио Мане и Роберто Фирмино.

Десет години по-рано обаче на „Анфийлд“ нямаше и помен от шампионски амбиции. Клубът боксуваше, а на терена нещата изобщо не вървяха. Отборът се помещаваше в средата на таблицата, а треньорите се сменяха като носни кърпички.

Играчи идваха и си тръгваха, без да оставят следа на „Анфийлд“, независимо, че някои от тях пристигаха със статута на звезди или белязани като невероятни таланти и следващия футболист, който ще завладее света.

Един от тези смятани за нещо много повече от това, което е, бе Милан Йованович. Той бе привлечен от Рафаел Бенитес, игра при Рой Ходжсън, но бе бързо забравен след идването на Кени Далглиш. Сърбинът издържа само година на „Анфийлд“, след което Ливърпул се отърва от него.

Историята на Йованович е тъжа, но е една от многото подобни в Мърсисайд от онзи период. Той бе първото ново попълнение на Ливърпул преди сезон 2010/11. Пристигна като свободен агент, след като бе част от тима на Сърбия на световното първенство в Южна Африка.

Някои описваха сделката като гениална от страна на мърсисайдци, докато други повдигаха съмнително вежда при позирането на Йованович с екипа на „червените“. Преговорите за привличането му бяха започнати от Бенитес, а след като испанецът пое Интер, се заговори, че най-вероятно ще се опита да го вземе на „Сан Сиро“. Никой не знаеше, че само няколко месеца по-късно в Ливърпул щяха да съжаляват, че не е успял.

Въпреки че бе на 29 и преди това бе играл в белгийския Стандарт Лиеж, поведението на Йованович бе като на човек, който е готов да промени историята на клуба. Дори каза, че е отказал на Реал Мадрид, за да дойде в Англия.

На първата си пресконференция обяви, че „кралете“ са му предложили договор за „само“ една година, а той е търсил място, на което да играе редовно. За негово съжаление, на „Анфийлд“ това далеч не му се получи и след 12 месеца спорадични появи на терена приказката му в Ливърпул дойде към своя край.

Още в началото имаше знаци, че може би няма да му потръгне на Йованович. При пристигането си получи фланелката с №10 на гърба, но малко по-късно тя му бе взета. Рой Ходжсън привлече Джо Коул – друг атакуващ футболист, давайки десетката на него. Така за сърбина остана №14.

Йованович често намираше място на терена в началото на 2010/11. Дебютира срещу Арсенал на „Анфийлд“ и отбеляза първия си гол за клуба срещу Нортхемптън за Купата на лигата. Едва ли някой фен на Ливърпул обаче помни с добро този двубой, тъй като мърсисайдци загубиха от четвъртодивизионния тим след изпълнение на дузпи пред собствена публика.

„Катастрофа. Много съм разочарован. Какво друго мога да кажа? Беше много тежка вечер за мен, както и за останалите играчи и за тима. Разбира се, че съжаляваме и се извиняваме на феновете – каза Йованович след мача.

Знаем, че това е Ливърпул. Ситуацията е много неприятна. Изненадан съм от играта ни днес. Нямам много опит в английския футбол, но не съм очаквал подобно нещо.“

Йованович така и нямаше да получи кой знае какъв опит в английския футбол. Ако изключим двубоя срещу Нортхемптън, сърбинът изигра още само пет пълни двубоя за Ливърпул, само два от които бяха във Висшата лига – нулево равенство срещу Бирмингам и загуба с 1:2 от Блекпул.

След като Ходжсън си тръгна по взаимно съгласие на 8 януари 2011-а, бе заменен от клубната легенда Кени Далглиш. При него Йованович се появи на терена само още два пъти. В 16 от 19-те мача при Далглиш сърбинът дори не бе на пейката. В онзи сезон започна като титуляр десет пъти във Висшата лига, като не успя да се разпише нито веднъж.

През зимата се появиха информации, че Ливърпул е отказал оферта от шест милиона паунда за Йованович от Волфсбург. След идването на Далглиш обаче бъдещето му на „Анфийлд“ бе решено. Така сърбинът се завърна в Белгия, откъдето дойде година по-рано, но за да облече фланелката на друг местен гранд – Андерлехт.

Приключението в Ливърпул беляза кариерата му, а след две години в Андерлехт бе освободен и така и не успя да си намери нов отбор. Приключи с активния футбол на 32, но все още е помнен като белег на онези времена на „Анфийлд“, към които нито един фен на мърсисайдци не иска да се връща.