Спортни хроники: Най-великата победа на Федерер не е в тениса
Тъжно е, но трябва да свикваме – Роджър Федерер слезе от голямата сцена. Тенисът, а и спортът като цяло, вече не са същите без швейцарския маестро, но когато ви стане тъжно за Роджър, помислете си за спомените, които ви е дарил, а не за това, че кариерата му приключи. Никой не е спечелил тази битка, а въпреки че Федерер изглеждаше неповластен на времето, накрая бе принуден да се вслуша в тялото си и да сложи точка. С него си отива цяла, а с елегантния си стил, грациозност и борбен дух Роджър Федерер беше синоним на „съвършенство“ в аристократичния спорт.
Но освен изумителния му талант имаше и друг голям фактор за успехите му – съпругата му Мирослава. Благодарение на нея той успя да достигне невероятно спортно дълголетие и да изгради своята бизнес империя, превърнала го в един от най-богатите спортисти в света.
В трогателното си прощално послание Роджър не можеше да не спомене ролята на жена си за неговия успех: „Най-вече искам да благодаря на моята невероятна съпруга Мирка, която изживя с мен всяка минута от това дълго пътешествие – каза Роджър. – Тя ми помагаше и ме загряваше преди всеки финал, гледаше всичките ми дълги мачове, дори когато беше бременна в 8-ия месец, и търпи глупавите ми лудории повече от две десетилетия. Искам да благодаря и на нашите четири прекрасни деца за постоянната подкрепа, желанието им да опознават нови места и за всички незабравими спомени, които ми подариха. Чувството е невероятно да гледаш как семейството ти те аплодира от трибуните.“
Мирка разказва, че когато видяла Роджър за първи път изобщо не е била впечатлена от него.
Тогава Федерер е на 15 и вече показва отлични резултати на местно ниво в Швейцария. Но характерът му е нетърпим – кара се със съдии, чупи ракети и постоянно е недоволен от нещо.
На Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни бъдещите съпрузи са част от националния отбор на Швейцария и имат възможност да се опознаят по-добре в олимпийското село. Роджър пръв започва да ухажва Мирка, като всичко това се случва пред очите на останалите швейцарски спортисти. В един момент се решава да я покани да излязат заедно, което определя като най-доброто решение в живота си. „Не я бави толкова, целуни я“, съветва го едно от старите кучета в делегацията. Но Федерер се притеснява. Тогава Мирослава е на 22, а той – на 18. На австралийска земя двамата не успяват да станат гаджета, но полагат основите на една голяма любов, която ще разцъфти много скоро след това.
След Игрите кариерата на бъдещия маестро на тениса тръгва рязко нагоре, докато Мирка е принудена да обяви оттеглянето си поради сериозна контузия в глезена. По това време двойката вече живее заедно в къща в Базел. Принудена да захвърли ракетата, Вавринец решава да се заеме с кариерата на половинката си.
„Виж какво – от сега нататък аз съм шефът“, казва Мирка и наистина поема изцяло юздите.
От контактите с журналистите и спонсорите до логистиката и настаняването в хотелите – всичко преминава през ръцете ѝ. Смята се, че през годините тя е и HR-ът на Федерер, който назначава и уволнява хора в екипа му. Твърди се, че именно по нейно настояване е освободен треньорът Петер Лундгрен, с когото Федерер печели първия си Уимбълдън.
Двойката става официална пред закона едва през 2009 г., почти 10 години след началото на връзката. Тогава Мирка вече е бременна с двете близначки Шарлийн и Мила. През май 2014 г. двойката приветства на бял свят още една двойка близнаци – момчетата Лени и Лео. По това време Мирка вече не работи сама по мениджмънта на Роджър, а има цял екип около себе си.
Промените, върховете и спадовете бяха чести явление в знаменитата кариера на Федерер, но едно нещо не се променяше – любовта и отдадеността му към Мирка.
Близки на звездите наричат връзката им „фанатична“, което не е далеч от истината. Често в по-личните си интервюта Роджър е споделял, че не може да спи, когато му се налага да пътува без съпругата си. „Прекарвам задължителните за мен осем часа в леглото, но без жена ми съм неспокоен и почти не мигвам“, твърди Федерер.
Той дори реши да откаже участие на Олимпиадата в Токио поради коронавирусните ограничения и забраната на японските власти спортистите да водят със себе си членове на семействата си.
Швейцарецът признава, че е щял да прекрати кариерата си още преди десет години, но е бил разубеден от жена си.
И слава Богу!
От 2012-а насам Роджър спечели още четири титли от Шлема – две на Уимбълдън и две от Откритото първенство на Австралия. Най-голямата победа в живота му обаче е извън корта и се казва Мирослава.
