Най-добрият трансфер в историята на спорта

Преди 100 години Бостън Ред Сокс правят на Ню Йорк Янкийс истински коледен подарък. На 26 декември 1919 Сокс продават големия си питчър (човекът, които хвърля топката в бейзбола) Джордж Хърман „Бейб“ Рут на Янките за скромната сумата от $100 000 или $125 000 (не е точно ясно) – това са около $1,2-$1,5 милиона днешни пари. При обявяването на трансфера пред медиите, президентът и собственик на Ред Сокс, Хари Фрази казва, че по-скоро би приел играчи вместо пари, но „никой отбор не би могъл да плати с хора без да се съсипе напълно“. Затова взима „огромната“ сума пари като отбелязва „мисля, че Янките поемат огромен риск“. И е прав.

Един век по-късно това все още е един от най-популярните трансфери в спортната история. Разбира се, Бейб Рут става най-известният бейзболист и един от най-известните спортисти въобще. Ред Сокс, след като печелят 3 пъти World Series с Бейб, няма да спечелят отново турнира до 2004, тоест в следващите 86 години. Ето цялата история на трансфера и защо въобще Сокс продават играча си.

Бейб Рут, 1920

Джордж Хърман Рут е роден на 6 февруари 1895 в Балтимор. Баща му е собственик на салон, а майка му не работи, защото има проблеми със здравето. Като малък, Рут е оставен без надзор и става известен като голям пакостник. Когато е 9-годишен, изпращат го в Индустриално училище Света Мери. Именно там е запознат с бейзбола от канадския свещеник брат Матис, който Рут по-късно нарича „най-великият човек, когото познавам“.

На игрището Рут веднага се показва по-добър от връстниците си във всеки един елемент на играта. Затова и бързо заиграва в младшата лига в местния тим Балтимор Ориълс, където получава и популярния си прякор, заради младежкия си вид и маниери. Пет месеца по-късно отива в Бостън Ред Сокс. На 19 години, Рут вече играе във висшата лига, а дебютът му е на 11 юли 1914.

Въпреки че е адски добър в играта, Бейб за първи път е далеч от дома и това го измъчва страхотно. Докато е в Балтимор, може често да ходи до Света Мери и да разговаря с брат Матис, докато в Бостън брат Матис го няма. По-големите играчи не оказват точно положително влияние върху младия Рут като – вдъхновени от осанката, а и от цвета на кожата му – му измислят и прякора „Големия Павиан“.

Той започва да излиза вечер със съотборниците си, да пие много и да седи до късно. Но е много талантлив и въпреки че прекарва по-голямата част от летния сезон на скамейката или играейки в младшата лига на Бостън, през 1915 вече изпъква като един от най-добрите питчъри в бейзбола като помага Ред Сокс да се класира за световното.

На 20 години Бейб получава повишение и вече е добре платен професионален атлет. Както пише в биографията му от 2007 „The Big Bam: The Life and Times of Babe Ruth“: „Бейб е хлапе, пуснато да дивее в увеселителния парк на възрастните… Нощите приключват, когато дойде сутринта… Парите премахват и последните му задръжки.“

Заради скверния си и неконтролируем характер, част от съотборниците му го мразят, а други го обичат. Отборът и треньорският състав се опитват да го ограничат, но усилията им са недостатъчни.

През 1916 година Рут е дори по-добър и Ред Сокс печелят World Series отново. Но социалният му живот започва да оказва влияние върху кариерата му. Въпреки, че се жени предната година, безкрайните нощи и ухажорските изпълнения не стихват и дори се увеличават. През 1917 Рут е точно толкова добър на игрището като започва да играе и с бухалката… с която често „пръска топката“.

През 1918 след спор с треньорите за повече време с бухалка, отколкото като питчър, Бейб Рут прави според Американското общество за изследване на бейзбола (Society for American Baseball Research) „буквално най-великата 9- или 10-седмична серия в историята на играта“ като същевременно прави и впечатляващ сезон като хвърляйки. След шампионата, Рут би трябвало да остане в Ред Сокс завинаги. Но не става така. През 1919 Сокс губят повече игри, отколкото печелят (основно заради контузии) – въпреки че Бейб прави рекорд за най-много хоум ръни в един сезон: 29.

Домът на Бейб Рут в Балтимор, Мериленд, в момента е музей

Причините за продажбата на Джордж са много, не само поведението му. Като начало – той се вижда повече като играч с бухалка в ръце, които играе всеки ден, а не като питчър, които играе на всеки няколко дни. Рут мрази да седи на скамейката и знае, че е много по-ценен. А Ред Сокс не виждат нещата така.

Освен това, заради лошия сезон фенското присъствие на Фенуей Парк намалява. Заради последствията от Втората световна война пък Хари Фрази се притеснява за пари – той усеща, че постоянните изисквания на Рут за вдигане на заплатата не са само неоснователни, но и извън възможностите му. Има го и въпросът с отношенията между Хари и собственикът на Янките Якоб Рупърт, който съди основателя на Американската лига Бан Джонсън за това, че има необявено дялово участие в някои от отборите. Двамата са приятели и се разбират помежду си (което днес никога няма да се случи) – Фрази ще продаде Рут на Якоб на ниска цена, а Якоб ще поеме ипотеката на Фенуей Парк за известно време като благодарност.

Рут през 1918

Продажбата на най-великият бейзболен играч в историята не среща протести веднага. Много от феновете знаят за бурния му живот извън игрището и съответно очакват рано или късно (по-скоро рано) това да му се отрази и на играта. Което всъщност и става – както виждате на снимката горе, той вече започва да подпухва малко по малко. Фрази използва тази възможност, за да оправдае трансфера, като казва, че играчът му е напълно изтърван и има прекалено голямо его.

При Янките Рут подписва договор, които го прави най-високоплатеният бейзболист в историята. И не разочарова – още през първия си сезон той довежда отбора си начело на Лигата в 8 категории, като помага Янките да станат първият отбор в историята, които привлича над 1 милион фенове на стадиона. Той също така е на първо място по хоум ръни за сезона с 54, като вторият играч след него в класацията има 19. През 1921 Рут ще спечели с Янките първата от общо 7 титли на Американската лига за 12 години.

И въпрки че в България бейзболът не е никак популярна игра, спортния подвиг на един атлет винаги събужда интерес и адмирации.