Кръв в басейна – един от епичните моменти в Олимпийските игри, когато СССР и Унгария се биха
Спортът е единственото поле, където човек може да покаже на какво е способен. Изключваме модерните времена и политизирането на различните дисциплини, особено през Студената война, когато бунтът можеше да се проявява само на игрището. Политическите трусове в СССР и подчинените сателити, макар и да е по-правилно да ги наричаме превзети страни.
След като Пражката пролет се превръща в един от онези примери за сваляне на социалистическата шизофрения и тежките обещания за братство, равенство и други фантастични легенди, които никога не се случват, останалите държави започват да се замислят относно опитите им за бунт. Искат или не, жителите на Чехословакия могат да се похвалят като вторите бунтари срещу социализма и контрола на СССР. 12 години по-рано Унгария е страната, която прави опити за премахването на хомота и демонстрира сериозно желание да живее демократично и свободно от идеите на Ленин и Сталин.
Използването на оръжие или съпротива от страна на сателитна държава към безпощадния съветски диктат е напълно невъзможно, но жителите на Унгария ревностно се опитват да покажат, че искат свободата си и нямат намерение да се съобразяват с така наречените им „освободители“. След приключването на войната и настъпването на един нов исторически етап, СССР се опитва да покаже възможно най-високи успехи. Първо се стреми да изгради много по-добър стандарт на живот, но като зла мащеха ще елиминира всички удоволствия, които могат да идват от запад.
Това включва по-добра музика, по-добри книги, по-добра технология и дори по-качествени дрехи. Стандартът на живот също не е толкова вълнуващ, следователно има само едно място, където руснаците могат да блестят – спорта. Осъзнавайки, че цялата им интелигенция е избита, след Втората Световна война липсват мъже, хората в Кремъл решават да използват своя политически натиск, с който да изучават и копират тренировъчните методи и тактики на олимпийските шампиони. Страни като Унгария, Чехословакия и дори Източна Германия, не са особено очаровани от факта, но нямат и какво много да направят.
Напрежението расте, а руснаците действат с най-подмолни тактики за спечелването на всяко състезание. Интересуват се от всеки спорт и след като срещат доста проблеми с футбола, където унгарците са особени хегемони, решават да се изправят срещу тях във водната топка.
На 23 октомври 1956 г. студентите от университета в Будапеща започват много сериозни протести и искат свалянето на социалистическото правителство. Необходими са 7 дена, за да влязат танковете и да започне една особена борба. За периода от 4 до 10 ноември се изсипва целия гняв на СССР, за да се подчертае, че Ленинското дело е единственият път на Унгария.
Битката е сериозна, а играчите по водна топка на Унгария се намират на планински лагер в планините над столицата. През нощта могат да чуват стрелбата и да виждат огънят, който владее столицата. Мнозина мислят за семействата си, оставяйки спорта на второ място. Притесненията и трусовете в държавата им ще се отразят значително върху основната им задача – да защитават титлата си от Олимпийските игри. Остават само два месеца, преди да започнат игрите в Мелбърн.
Правителството решава да ги изпрати в Чехословакия, за да не им позволи да пострадат или да не им позволи да се включат в протестите, както мнозина са поискали. Наказанието им е жестоко, мнозина разбират за потушаването на бунта и силата, започват да четат вестници чак в Австралия. Пресата там не е особено детайлна в историята и няма много новини от случилото се, цензурата е достатъчно силна, за да не разкрива подобни тайни.
Скоро става ясно, че СССР буквално се е изгаврил с една страна, потъпквайки всичките им права, включително и правото им на живот и толкова обещаното равенство. До началото на олимпийските игри ще бъде взето решение в националния отбор на Унгария. Те няма да искат да защитят титлата си, а просто да унижат СССР. Усещането, че тези играчи носят отговорност към цялата страна ще направи още едно олимпийско чудо, което остава завинаги в историята.
Преди да дойде време за истинската битка, унгарците решават да играят най-различни тактики, с които да накарат руснаците да подивеят. Това е първата им задача и в нея се справят повече от блестящо. Въпреки опитите на съветските играчи да заговорят своите колеги, унгарците не обелват и дума на руски. Това е изненада, тъй като са учили руски език в училище като задължителен.
По стара традиция, джентълменството излиза през прозореца, в този случай потъва в сифона на басейна, когато СССР влиза във водата при унгарските акули. Още от първия съдийски сигнал се раздават юмруци и ритници. Въпреки дълбоките познания на СССР в този спорт, унгарците знаели много добре как да се прикриват и да нанесат чиста болка. Унгарският капитан Дезсо Гярмати успява да забие един юмрук директно в зъбите на своя опонент. Докато мнозина се вайкат, а съдията не вижда това, камерите успяват да уловят точния удар. Ервин Задор успява да отбележи два гола и да накара публиката да крещи с цяло гърло.
Унгарците правят и още едно ментално чудо, бързо си припомнят руския, но го използват само за псуване. Липсата на джентълменство изобщо не ги притеснява. Някъде към края на мача, докато Унгария води с 4-0, Задор пази Валентин Прокопов. През цялото време е имало размяна на нежни слова. Преди да тръгне следващата атака, съдията свири и Прокопов успява да удари Ервин, сцепвайки веждата му:
„В момента, в който проехтя съдийската свирка, аз се обърнах към съдията и казах:
„За какво е свирката?“
Тогава осъзнах, че съм направил много сериозна грешка Обърнах се и видях как юмрукът лети към мен. Видях повече от 4000 звезди. Докоснах лицето си и видях как капе кръв от него. Веднага си помислих, че няма да мога да играя в следващия мач.“
Ервин излиза от басейна, оставяйки кървава диря след себе си, докато публиката е на крака и се готви да линчува руснаците. Много от гневните зрители се редят към басейна, размахват юмруци, започват да плюят по руснаците и да ги канят да излязат от водата, където ще получат топло австралийско гостоприемство.
За да не се стигне до сблъсъци и давене на руснаци в басейн, полицията влиза в залата и разпръсква протестиращите. Ервин дори не подозира какво е постигнал. Всички камери и апарати са уловили злокобния удар и снимката му ще обиколи света. Повечето вестници ще пуснат статията „Кръв във водата“. Репортерите ще разказват как басейна се е напълнил с кръв, което е преувеличаване на случилото се, но все пак е повод да се обърне внимание на агресията.
Съдията се чуди какво да прави и осъзнава, че ако мачът продължи, унгарците ще накарат руснаците да страдат повече, особено след като остават няколко минути до края на срещата. Мачът е спрян и шампионите защитават успешно титлата си. До края на Олимпийските игри ще продължат да играят, но без Задор, който трябва да гледа на пейката.
Златният медал идва с победата над Югославия. Мнозина осъзнават, че родината им няма да бъде толкова щастлива, особено след подобно фиаско и бягат на запад точно след края на Олимпийските игри.
Инцидентът остава в историята на Олимпийските игри, посочен е като един от 50-те олимпийски момента и като нещо повече – единсвен шанс за Унгария да покаже, че няма да търпи нашественици, поне на игрището.
