Жирафите са по-странни същества, отколкото си представяте
Знаете, че жирафите са високи – всъщност най-високите бозайници в света – но може би не знаете за тези 20 други удивителни факта за тези дългокраки тревопасни животни.
Мрежест жираф
Жирафите могат да тичат.
На кратки разстояния жирафите могат да бягат със скорост до 50 километра в час. Това е приблизително скоростта на мечка гризли.
Жирафите могат да издържат няколко дни без вода.
Те получават по-голямата част от нужната им вода през диетата си от листа, шушулки и кора от акация. Което е добре, като се има предвид, че височината им затруднява процеса на пиене: животното трябва да разкрачи предните си крака, за да достигне водата на нивото на земята, през което време става доста уязвимо за лъвове и други хищници.
Женските жирафи често се връщат на мястото, където са се родили, за да родят те самите.
Колко сърцераздирателно. Но още с появата им на бял свят, на малките не им е лесно – жирафите раждат в изправено положение, така че бебетата им падат от над 5 метра на земята.
Но малките се възстановяват бързо.
Малките могат вече да се изправят и дори да тичат в рамките на един час след раждането си.
Езиците на жирафите могат да достигнат до 50 сантиметра.
Освен това те са тъмнолилави, което се смята, че ги предпазва от излагане на слънце, и хватателни, което им помага при късането на листа от изключително високи клони (или от ръцете на гледачите в зоопарка).
Жирафите спят прави.
Както и при навеждането за пиене на вода, лягането за сън е трудно за и ги прави лесна мишена за хищници. Затова те обикновено стоят изправени, докато спят, а ако все пак се настанят в уязвима позиция на земята, то е само за бърза дрямка.
„Рогата“ им технически не са рога.
Както мъжките, така и женските жирафи имат осикони, които представляват покрити с косми издатини от черепа им. Само мъжките ги използват – за да се бият помежду си.
Жирафите се нуждаят от над 35 килограма храна на ден.
А диетата им от малки листа и клонки означава, че прекарват по-голямата част от времето си в ядене.
Има четири вида в рода Giraffa.
До 2016 г. учените смятаха, че има само един вид жираф – Giraffa camelopardalis (втората дума се отнася до мнението на древните гърци, че тези животни приличат на камили, облечени в козина на леопард). Но през същата година проучване, публикувано в списание Nature, изясни, че всъщност има четири генетично различни вида, които живеят в различни региони на Африка и не се кръстосват помежду си: северен жираф (G. camelopardalis), южен жираф (G. giraffa), кенийски жираф (G. tippelskirchi) и мрежест жираф (G. reticulata). Но това не е всичко! Северният жираф има подвид – нубийски жираф, чието научно наименование е G. camelopardalis camelopardalis.
Жирафите имат същия брой шийни прешлени като хората.
Жирафите имат седем шийни прешлена – като хората – но всеки от тях е свръхголям, дълъг до 25 сантиметра. Именно вторият фактор прави шията им толкова дълга.
Жирафите имат огромни сърца.
Поради необичайното си телосложение жирафите имат сложна сърдечносъдова система, която започва с огромно сърце. То е дълго 60 сантиметра и може да тежи до 11 килограма.
Югуларните им вени са високоспециализирани.
Te съдържат поредица от еднопосочни клапи, които предотвратяват прекомерния приток на кръв към мозъка, когато жирафът наведе глава, за да пие.
Мъжките жирафи имат много интересен (и някак очакван) ритуал на съревнование.
Той се нарича „некинг“ и представлява удряне с глава тялото на другия.
Жирафите ходят, като движат едновременно и двата си крака от една и съща страна на тялото.
Така левият преден и левият заден крак правят стъпка едновременно, след това десният преден и десният заден… Така походката на жирафите се различава от тази на конете и повечето други четириноги.
Жирафите могат да се отбраняват, когато са застрашени.
Въпреки че е по-вероятно да избягат от нападение, жирафите не са беззащитни животни. Един бърз ритник с някой от дългите им крака и огромни копита може да нанесе сериозни щети или дори да убие нещастен лъв.
Мъжките жирафи проверяват плодовитостта на женските, като опитват урината им.
Един разгонен мъжки ще се опита да накара женската да пишка (обикновено като помирише гениталиите ѝ). Ако тя се съгласи, той ще постави езика си в струята урина, за да усети напълно готовността ѝ за размножаване.
Световният ден на жирафа се отбелязва всяка година през юни.
Точно на 21 юни. Дата, избрана за почитане на най-високото животно на Земята, защото е най-дългият ден (или нощ, ако сте в Южното полукълбо) в годината.
Юлий Цезар въвежда жирафа в Европа.
Първият жираф, попаднал в Европа, е донесен от Юлий Цезар от Александрия през 46 г. пр. н. е. като част от триумфалното му завръщане в Рим след години на гражданска война.
Лоренцо де Медичи получава като подарък жираф.
Около 1500 години след действията на Цезар, свързани с жирафите, флорентинският държавник Лоренцо де Медичи получава жираф от египетския султан. Тези животни не са били виждани в Италия от древността и съответно предизвикват истинска сензация, докато се разхождат по улиците на Флоренция и приемат лакомства, предлагани им от прозорците на втория етаж.
Най-близкият жив роднина на жирафите е окапи.
Единственият друг вид от семейство Жирафови е окапи (Okapia johnstoni) – срамежливо тревопасно животно, което живее сред гъстите дъждовни гори в Централна Африка и има много по-къса шия. При него също липсва характерната за жирафа окраска, а задните му крака дори са хоризонтално раирани като на друго животно, зебрата.
