Защо в боята се е слагало олово
Използването на олово в предмети от бита датира още от древните римляни. Те слагат олово в грима, като добавка в храната и виното, по съдове за хранене и много други предмети, един от които е и боя. Евтиният метал дори е бил използван в тръбите за вода в цялата Римска империя. Оловото продължава да се използва през цялата история и до наши дни. Така че не е изненада, че никой не се замисля преди да добави и олово към боя. Но защо производителите така добавят тежкия метал към боята? За каква цел е послужила?
Различни оловни съединения се добавят към боята като пигмент, създавайки специфичен цвят в зависимост от това, което съединение се използва. Например, оловен карбонат, известен като бяло олово, прави боята бял или кремав цвят, а използването на оловен тетроксид прави яркочервена багра.
Добавянето на тежки метали също намалява времето, което боята отнема да изсъхне и я прави по-трайна и по-устойчива на влага. Това прави боя на основата на олово идеална за използване в домове, върху метал, изложен на елементите, и дори на детски играчки.
Излагането на тежкия метал може да причини множество здравословни проблеми. Високите нива на олово в организма могат да доведат до конвулсии, кома и смърт, докато по-ниските нива на метала могат да имат вредно въздействие върху нервната система, мозъка, кръвните клетки и бъбреците. Бебетата и децата са най-податливи на отравяне и могат да страдат от физическо и психическо развитие, проблеми с поведението и занижени нива на интелигентност.
Поради всичко това, използването на оловни бои е забранено още през 70-те години. Въпреки това те все още могат да се използват в домове, но се изисква съдържанието на олово да бъде по-малко от 90 части на милион. Боята на основата на олово е била популярна преди това време и по този начин е била използвана при изграждането на множество домове. Оловната боя обаче, която изглежда непокътната, не е непременно вредна – опасният оловен прах може да се появи само ако боята е била повредена, например, ако се отлепя.
