Защо някои хора се страхуват от кръвта, докато други обичат кървави филми

Гледката на кръв и черва може да провокира много различна реакция от човек до човек – някои спокойно могат да гледат филми с всякакви извращения, други не могат да понесат дори мисълта за кръв, без да припаднат.

Но защо, като се има предвид, че всички имаме кръв в телата си, нейният вид може да бъде толкова поразяващ?

Защо хората се гнусят от кръв?

Отрицателните чувства, когато видим кръв, имат локига, когато става дума за съхранение на себе си и другите, тъй като тя обикновено трябва да е от вътрешната страна на телата ни, а не от външната. „Гледането на кръв очевидно илюстрира, че нещо лошо се случва с или около вас“, казва д-р Джоузеф Леду, професор по невронаука в Нюйоркския университет, пред Асоциацията на американските медицински колежи (AAMC).

Гнусливостта – което означава чувство на отвращение и гадене – също има логика от здравна гледна точка, защото излагането на кръв може потенциално да ни изложи и на пренасяни по кръвен път патогени като хепатит и ХИВ.

„Неща като наранявания, кръв, осакатяване или въобще нарушения на телесната ни обвивка (напр. намушкване) предизвикват отвращение, защото имат инфекциозен потенциал и съответно тялото ни иска да ни сигнализира“, се казва в изследване от 2018 г.

Но защо тогава някои хора направо припадат около кръв, щом тя може да е знак за непосредствена опасност?

Заради кръвното налягане. При т. нар. вазовагален синкоп, стимули като гледката на кръв причиняват свръхактивиране на блуждаещия нерв и по този начин се предизвиква внезапно спадане на кръвното налягане и сърдечната честота. Това ограничава притока на кръв към мозъка, което ни кара да припадаме.

Фобия от кръв

Понякога страхът от кръв може да стане толкова силен, че да пречи на живота ни. Това означава, че сме достигнали точката на фобия (хемофобия).

Смята се, че тази тя засяга 3 до 4% от общото население. Проучване, проведено в района на Алигарх в Утър Прадеш, Индия, показва, че средна възраст, на която се появява, е 9,3 години за мъже и 7,5 за жени – което е в съответствие с оценката на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание, за средната възраст на поява на специфични фобии като цяло: между 7 и 11 години.

Страхът от кръв може да бъде причинен от травматични събития: „Може да е било посещение при лекар или някакъв инцидент, докато сме били малки, които ни е накарал да изпитаме силен страх. Така започваме да асоциираме кръвта с опасност и тази връзка се запазва през целия ни живот“, казва д-р Ерик Буи, изпълняващ длъжността директор на Центъра за тревожни и травматични стресови разстройства в Масачузетската обща болница. Някои хора с фобии обаче не могат да измислят конкретна причина за тяхната поява.

Тази фобия може да накара хората да избягват медицинска помощ поради страх или безпокойство, което може да бъде опасно и вредно както на момента, така и в дългосрочен план. Диагностичния и статистически наръчник също отбелязва: „Индивидите с фобия от инжектиране на кръв и нараняване показват уникална склонност към вазовагален синкоп (припадък) в присъствието на фобичния стимул.“

Защо харесваме кръвта във филмите?

От друга страна, ако толкова много хора намират гледката на кръв за отвратителна или плашеща, защо много всеобщо любими медийни произведения са характерни с кървави бани (понякога буквално)?

Предполага се, че хората, които искат да гледат кръв и черва, по-страстно търсят вълнения. Освен това, както казва психологът д-р Лий Чембърс: „Чрез филмите ние можем да консумираме нещо, което виждаме рядко или направо никога в реалния живот, докато сме в безопасна среда под наш контрол, и така можем да тестваме границите на нашата емоционалност в комфорт.“

Проучване от 2014 г., озаглавено „Запленени и отвратени: Изследване на обработката на основните и социоморалните отвращения в развлекателните медии“, изследва защо намираме неприятни неща за толкова любопитни и привлекателни. Проучването изследва различни видове отвращение: социоморално отвращение и „основно“ отвращение към нарушение на телесната обвивка и продукти на тялото като изпражнения.

„Отвращението ни кара да се чувстваме зле – но то функционално се е развило с течение на времето, за да привлича вниманието ни, като по този начин става качество, което може да държи публиката вглъбена и ангажирана“, пишат авторите на изследването. „Това проучване предполага, че кръвта и вътрешностите, свързани с отвращението, предизвикват отрицателна, но не и защитна, реакция, която е идеален стимулатн за запаметяване.“

Изследователите набират 120 студенти, като ги карат да посочат емоционални реакции към телевизионни и филмови клипове и да изпълнят задача, в която да определят дали конкретна снимка е от клипа, който им е показан.“

„Всички видове отвращение в това проучване предизвикаха забавяне на сърдечната честота, силно обостряне на вниманието и подобрено запаметяване към отвратителното съдържание и към информацията, която следва след него. Тестваните субекти показват слаба памет към информация преди отвращението. Това може да означава, че реакциите към този тип дразнители моментално спират нормалната когнитивна дейност и незабавно я фокусират заедно с мотивационната система върху този важен стимул, свързан с оцеляването, което води до ретроактивно инхибиране (спиране) на паметта“, се казва в статията.

„От еволюционна гледна точка пристрастието към отвращение – без значение колко силно – би подготвило по-добре хората да избягват вредните вещества. Свързаните с отвращение замърсители често са свързани и с възможности за оцеляване като храна и секс, осигурявайки още повече мотивация за правилно идентифициране на потенциалните заплахи.“

Така че изглежда, че чувствата около кръвта се съсредоточават около оцеляването – независимо дали инстинктът ни е да й обърнем цялото си внимание или да избягаме далеч.