Тунгуското събитие: Предизвикан ли е бил страхотния взрив от черна дупка?

На 30 юни 1908 г. около 7:14 ч. сутринта над река Подкаменна Тунгуска в днешния Красноярски край, Русия, избухва гигантска експлозия.

Тя изравнява със земята 2 150 кв. км. и е със сила около 10-20 мегатона, което я прави вероятно хиляди пъти по-мощна от атомната бомба, която САЩ хвърлят върху Хирошима.

Очевидци описват ударни вълни на стотици километри разстояние и чуват няколко експлозии като от оръдия.

„Изведнъж над планината, където вече беше паднала гората, стана много светло и, как да ви кажа, сякаш се беше появило второ слънце“, казва по-късно един от свидетелите. „Очите ме заболяха и ги затворих. Приличаше на това, което руснаците наричат мълния. И веднага последва […] силен гръм. Това беше вторият удар. Утрото беше слънчево, нямаше облаци, слънцето грееше ярко, както винаги, и изведнъж се появи второ слънце!“

„С мъка Чекарен и аз изпълзяхме изпод подслона. След това видяхме, че горе, но на друго място, отново светна и се чу силен гръм. Това беше третият удар. Вятърът ни връхлетя, събори ни на земята и се ударихме в паднало дърво“.

Други описват, че са видели „тръба“ в небето, като в докладите им се твърди, че е синя. Това, което буди недоумение в събитието, е липсата на кратер от удара, който не е открит и до днес (въпреки че се твърди обратното). През годините са предлагани редица обяснения за събитието – от преминаване на астероиди през атмосферата до – за кратко – преминаване на първични черни дупки директно през Земята.

Дървета, повалени от взрива

В сегашната епоха на Вселената черните дупки се образуват, когато гигантските звезди изчерпят горивото си и се сринат под собствената си гравитация. Това поставя ограничение за това колко малка може да бъде една звездна черна дупка в сегашната Вселена; те трябва да се образуват от големи количества маса, сгъстени в малък обем, и се срещат само в звезди 20 пъти по-големи от тази на Слънцето. От друга страна, първичните черни дупки са хипотетични черни дупки, за които се предполага, че са се образували в първите няколко секунди на Вселената, когато всички неща, които ще създадат звездите и галактиките, са били по-плътно събрани заедно.

„В този момент джобовете от гореща материя може да са били достатъчно плътни, за да образуват черни дупки, потенциално с маси, които варират от 100 000 пъти по-малки от тази на един кламер до 100 000 пъти по-големи от тази на Слънцето“, обяснява НАСА. „След това, тъй като Вселената бързо се разширява и изстива, условията за образуване на черни дупки по този начин приключили.“

Ако наистина са се образували – макар ние все още да не сме открили такива – възможно е те все още да са там. Има дори предположения, че първични черни дупки, по-малки от атом, биха могли да преминават през Земята всеки ден, без да навредят на планетата, а може би на около хиляда години и някоя по-голяма.

Разглеждайки събитието в Тунгуска, екип от физици изказва предположение в статия в Nature от 1973 г., че то може да е било причинено от преминаването на първична черна дупка през планетата. Екипът твърди, че черна дупка с масата на голям астероид би обяснила липсата на парчета от метеорит, както и синята светлина, видяна от свидетелите.

„По-голямата част от лъчението от удара би било във ултравиолетовия спектър“, обяснява екипът. „Щеше да има малко Х лъчение и съпътстващият плазмен стълб щеше да изглежда тъмносин“.

Макар и много смело, а и малко „извънземно“ предложение, екипът предлага начин, по който идеята може да бъде проверена – по същество да се търсят признаци на изходна рана от другата страна на планетата.

„Черната дупка би навлязла в Земята, а твърдостта на скалите не би позволила появата на подземна ударна вълна“, пише екипът в статията си. „Поради високата си скорост и поради това, че губи само малка част от енергията си при преминаването си през Земята, черната дупка би трябвало много близо да следва права линия през Земята, влизайки на 30° спрямо хоризонта и излизайки през Северния Атлантик в района на 40°-50° с.ш. и 30°-40° з.д. Чрез този изход можем да проверим цялата хипотеза.“

Екипът предлага да се търсят ударни вълни и смущения в океана на противоположната страна на света. Макар и забавна идея, такива смущения не са открити и все още не знаем дали първичните черни дупки изобщо съществуват.

Събитието в Тунгуска може да бъде обяснено и без да се прибягва до черни дупки от зората на времето, които по случайност са с масата на голям астероид. Другото обяснение е: голям астероид, с маса около тази на голям астероид… Общоприетото обяснение е, че астероид с диаметър около 50-80 метра се е взривил във въздуха на височина 10-14 километра над земята.