Ричард Принеки изостави цивилизацията, за да открие дивата красота на Аляска
В средата на XIX век един човек на име Хенри Дейвид Тороу решава да се отдели от обществото и да заживее в малка хижа близо до Уолдън Понд. Прекарва около 2 години и се наслаждава на отшелничеството, а след това, доказвайки на себе си, че това не е никаква предизвикателство, бързо насочва вниманието си към следващото приключение. Около век по-късно, един друг човек решава да повтори опита. Неговото име е Ричард „Дик“ Принеки, чийто идея е не само да живее в Аляска като отшелник, но и никога повече да не се върне в обществото. След като Волтер е казал, че адът се крие в другите, най-вероятно трябва да му се доверим, особено след като мнозина прекарват повече време у дома си и опознават тъмната страна на съседите си.
Ричард е искал да отиде достатъчно далече и никога да не види човешко същество и избира ледената прегръдка на Аляска точно по тази причина. За да се дистанцира достатъчно далече от света, този авантюрист избира една от най-необяните локации и започва да строи къща от абсолютната нула. Как обаче се стига до там?
Ричард се ражда през 1916 г. в Принеки и успява да оцелее голямата депресия и дори развива едно чувство на екстремна ефективност. В някои моменти се храни от кофите за боклук, за да може да оцелее. През 1941 г. се записва във флота, само няколко дни след като САЩ е нападната от Япония. Интересното е, че като умения се води начинаещ дърводелец. Малко след постъпването е покосен от ревматична треска и му се налага да е на легло около половин година. През 1945 г. е освободен от армията, след като заболяването му. Отново без работа, решава да изучи принципа на работа на дизеловите двигатели и изобретява малка колиба в Орегон, където живее и работи.
За кратко време всичко е наред. Докато не се появява приятел, който живее в Аляска и не пуска искрата за идеята, която ще промени завинаги живота му. С всяка следваща година, Ричард вече мисли за Аляска. Дори и след като започва да работи като оператор на тежки машини във базата на остров Кодиак в Аляска, човекът не може да се успокои. През 1962 г. успява да открие една област, в която не стъпва човешки крак близо до езерото Кларк – приблизително 193 км. от Анкаридж. Там красотата го пленява толкова жестоко, че не може никога повече да се откъсне. Където и да се обърне, Ричард вижда една безкрайна гора, а някъде в края на короните, започва да се издига снежна планина, която сякаш закрива небето.
Това е всичко, което човек може да поиска. И така през 1968 г. мъжът не само напуска работа, но и започва на 52-годишна възраст да работи по своята мечта. Строи малка хижа 4 на 5 метра и под ръка има само инструментите, които ще открием във всяка една железария. Благодарение на дърводелските си умения, човекът не просто прави чудеса, но и може да създаде нещо изключително. Дърво има навсякъде около него. Дърветата ги влачи с двете си ръце, а накрая прави и покрив от мъх, а коминът се прави от плажни камъни. След като домът е завършен напълно, решава да построи и барака за инструментите си.
Самият Ричард рядко приема гости, но през голяма част от времето си открива бедстващи хора в дивото и им помага. Използва камера, за да снима процеса на строене и пише записки за дивия живот и всички подробности около него. Малката му хижа няма нито електричество, нито течаща вода или телефон. Обитателят живее изцяло на милостта на приятели, които минават да го зареждат с провизии. Често това отнема месеци, но той самият не се оплаква. В записките си пише следното:
„Откривам, че някои от най-семплите неща от живота ми дават най-голямото удоволствие. Най-важното е, че не струват абсолютно нищо. Всичко работи по моя смисъл. Брали ли сте някога големи боровинки след падането на летния дъжд, докато се разхождате сред памучните дървета, сякаш се разхождате в парк, а най-важното е, че голямото и безкрайно синьо небе се излива върху златните листа? Вадите сухите вълнени чорапи и оставяте мокрите да съхнат на печката? Влизате от ледената температура и заставате пред печката, където гори буен огън? Светът е пълен с такива преживявания.“
За много експерти, животът по този начин може да има своето негативно влияние. Кабината на Ричард например се намира на южния бряг на езерото, през зимата може да прекара месеци, в които да не бъде огрян от слънцето, а след това идват и много дълги сезони на пълен мрак и лют студ. В последствие можем да забележим и наличието на доста тежка депресия, но не и за този авантюрист. От време на време посреща някои биолози и изследователи, а те винаги остават впечатлени от характера му и начина на живот. Повелителят на гората дори става и доброволец, който води всеки един учен до някои от най-важните точки в местността.
В края на 60-те години на миналия век, Рич е изоставен и неговите доставки са напълно ограничени. Налага му се да оцелява само с познанията си и милостта на Аляска. Това ни най-малко не го отчайвало, той самият продължавал да пише своите дневници и по някаква причина никога не се чувства самотен. Никой не разбира как оцелява, но според неговите дневници, отшелникът е изминал хиляди километри на година, опознавайки природата, изследвайки всеки един метър от своята обител. Никой не може да каже със сигурност колко точно панорами са успели да видят очите му, но точно тези картини са запечатани единствено и само от неговия поглед. Как преминава деня му?
Става рано и започва да лови риба от езерото, от време на време стреля по дивеч, събира плодове от гората, а за хладилник изкопава една по-сериозна дупка, която пълни със сняг – този ресурс е в изобилие в Аляска. Скоро строи още една барака, в която да събира запасите си, все пак не иска да привлича мечоците, които искат готова храна. А що се отнася до комуникацията, човекът винаги отговаря на писма от приятели, като трябва да отиде до цивилизацията, да види пощенската кутия. През 1973 г. неговите дълги дневници се превръщат в книгата „Дневникът на един човек в дивото: Одисея от Аляска“.
Изведнъж става и известен, като хора от цял свят искат да се запознаят с този герой и правят рисковани пътешествия, за да се запознаят с него. Неговите филми се превръщат в документален филм, който носи същото заглавие като книгата му. И най-важното е, че въпреки липсите на някакъв по-сериозен комфорт, той успява да покаже, че този начин на живот е повече от прекрасен. Сагата приключва на 80-годишна възраст, когато вече е твърде стар, за да може да оцелее. Качва се на влака и заминава при брат си в Калифорния. Умира през 2003 г. и в завещанието си пише, че оставя своята хижа на парка, в който е живял от 1978 г. Днес всеки един почитател може да я посети, стига да има нервите и силите да стигне до тази платформа.
Снимки: Wikipedia
