Ръката на вярата – една златна история

В дъното на старо, тъмно, старомодно казино, кръстено с подходящото име „The Golden Nugget“ (от англ. – Златният къс) в Лас Вегас седи огромно парче чисто злато. То бавно се върти върху платформа и не е нито толкова обаятелно, нито толкова бляскаво, колкото бутафорно огромните късове в анимационните филмчета. Може би затова, въпреки че привлича внимание, това внимание никак не е пропорционално на монетарното му стойност, калкулирана на около $5 милиона.

Но как това парче злато се озовава в Лас Вегас? Ето историята на т. нар. „Ръката на вярата“.

Казино Golden Nugget в Лас Вегас

Есента на 1980 предлага няколко трудни месеца за семейство Хилиър, което пътуват из Австралия. През последните 2 години, младото 6-членно семейство кара буса си нагоре-надолу из страната. Бащата Кевин изкарва пари като работи каквото му попадне, но изборът е ограничен заради проблеми с кръста. Майката Бип току-що е родила и ръцете й са заети с новото малко. С две думи, фамилията има сериозни финансови затруднения като парите им едвам стигат за храна. В това си състояние те се установяват в малкото градче Кингоуър, щата Виктория, което в миналото е било част от маршрута на Златната треска.

До голяма степен като Америка, Австралия има своя Златна треска в средата на 19 век. Въпреки че злато се е добивало и преди, Треската на континента започва на 12 февруари 1851 с откриването на злато в Нов Южен Уелс. За месеци хора от целия свят пристигат в Австралия, за да опитат късмета си. В следствие на това, за няколко десетилетия населението на държавата почти се удвоява. Но отново – до голяма степен като в Америка, пазарът за злато бързо се срива.

До началото на 20 век местата за търсене на злато са малко или много изоставени, а хората постепенно се местят в големите, бързоразвиващи се градове. В следващите години все пак продължава да се чува за спорадични находки – малцина все още мислят, че могат да променят живота си по този начин.

След травмата в кръста, докторите съветват Кевин Хилиър да прекара възможно повече време в разходки. Така той и съпругата му взимат метален детектор и тръгват из градчето. В книгата на Бип за историята на семейството й тя казва как постоянно се моли да намерят злато. Молитвите й явно са чути, когато Кевин се прибира една вечер с малко златно парченце. Парите от него обаче стигат само да се купи втори металотърсач. Няколко дни по-късно обаче Кевин сънува, че намира огромно парче злато, което е толкова голямо, че не може да се изрови от земята. Не следващата сутрин той рисува това парче на един лист хартия и кара своя приятел Ръсел да го подпише като свидетел.

Дали случайно, дали пророчески, но на 26 септември 1980 сънят се сбъдва. След обяд, Кевин и Бип се разхождат с металотърсачите си, когато изведнъж Кевин изкрещява. Бип изтичва до него и го намира на земята облян в сълзи до върха на парче злато, което не може да се измъкне от земята. Двамата започват да копаят… и да копаят, и да копаят, докато накрая успяват да го извадят. Ръката на вярата тежи 27,2 килограма (!) и е най-голямото парче злато, намерено с ръчен металотърсач, и второто най-голямо, намерено в Австралия през 20 век.

В интервю Бип твърди, че са получили някаква небесна намеса: „Хората ще кажат, че е съвпадение и това е окей. Но това е Господ на небето… и той следи всичко, което правим.“ За семейството находката изглежда като дадена им от ръката на Бог – затова и я кръщават Ръката на вярата.

Бип и Кевин Хилиър

Без да казват на никого от страх, двамата взимат златото и го занасят до дома си, където го слагат в мивката. Децата помагат да се почисти, а през нощта то прекарва в детски басейн под леглото на Бип и Кевин. След няколко дни дебати какво да правят, те решават да го дадат на техен доверен приятел, който да го занесе до Мелбърн и да го предаде на правителството.

След още няколко дни, на пресконференция по телевизията премиерът на австралийския щат Виктория обявява находката. Семейство Хилиър обаче ги няма. Те отказват публичност и гледат конференцията от мотелската си стая. Едно от децата им казва: „Дори години след това не говорихме за случая.“

Минават няколко месеца преди късът да се продаде (според Бип това е по вина на правителството и кара цената му да се понижи, защото шумът около него стихва). В крайна сметка обаче, в началото на февруари 1981, с помощта на компанията Kovac’s Gems & Minerals, той се купува от казино Golden Nugget (кръстено така още преди покупката) в Лас Вегас за около $1 милион или $2,7 милиона днешни пари.

В последвалите години, Кевин и Бип продължават да търсят злато на същото място като се надяват да намерят, по техни думи, другарче на Ръката на вярата – Кракът на вярата. Това обаче не се случва, а Кевин Хилиър почива през 2014. На погребението до ковчегът му са поставени металният детектор и макет на златния къс. Прахът му е пръснат на мястото, където намира златото. Детекторът в момента е в гаража на Бип, която вече е на над 70 години, но все още се замисля дали да не се върне и да потърси още малко. „Наистина се чудя“, казва тя пред the Monthly в края на 2016, „какво още може да има в земята“.