Пържените картофки – кой измисля това божествено блюдо

Кой точно е изпържил първия картоф и ни е дарил с безкрайната радост от това съвършено блюдо не се знае. Има две теории – едната е, че са французите, а другата, че са белгийците.

Гонсало Хименес де Кесада

Картофите като растение първо са внесени в Европа от испанците. През 1537 година Гонсало Хименес де Кесада, испански конкистадор и изследовател на Колумбия, ги открива в малко колумбийско изоставено селце и около 20 години по-късно ги донася в Испания като горе-долу по същото време те попадат и в Италия.

Думата „картоф“, както и руската „картофель“ и немската „Kartoffel“, идват от италианската дума „tartufoli“, която е дадена на картофите, именно защото са били оприличавани на трюфели. Английското „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (Ipmoea batatas). Сладкият картоф е донесен много по-рано – от самият Христофор Колумб, който го взима от Карибите.

В началото пататите са малки и горчиви и не растат добре нито в Испания, нито в Италия. С времето обаче фермерите успели да ги направят по-големи и по-малко горчиви и това помогнало да се разпространят и в други европейски държави.

Река Мьоз

Според историческите извори белгийците в долината на река Мьоз пържат картофи още от късния 17 век. Идеята им дошла, заради практиката да пържат риба. Когато през зимата реката замръзвала и нямало риба, те нарязвали картофи за дълги парчета и пържили тях. Това се подкрепя и от факта, че по това време земите на днешна Белгия са били част от Испания, така че е нормално белгийците да са един от първите, които разполагат със зеленчука.

Теорията за Франция е: Във Франция картофите стават популярни заради Антоний-Августин Парментие, военен лекар. По време на Седемгодишната война (1756 – 1763; между Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания), Парментие е заловен от врага и докато е в плен, го хранят с картофи. Дотогава французите ползват картофи само за храна на свинете и те самите не ги консумирали, защото смятали, че картофите причинявали различни заболявания. Дори през 1748 година френският парламент забранява отглеждането на картофи, защото се смята, че от тях човек се заразява с проказа. В затвора обаче Парментие разбира, че всичко, което хората си мислят за картофа, просто не е истина.

Когато се завръща във Франция, той започва кампания в подкрепа на пататите и през 1772 година главният медицинския орган в Париж признава, че са безвредни за консумация от човека. На Парментие обаче все още не е позволено да отглежда картофи. Това го мотивира за още по-агресивна кампания като той дава вечери, които включват картофи, сервирани на гости като Бенджамин Франклин, Антоан Лавоазие, крал Луи XVI и съпругата ми кралица Мария-Антоанета.

Той също така наема въоръжена охрана, която да пази градинката му. И след това я инструктира да приема всякакви подкупи, които й се предлагат, и да оставя хората да „крадат“ от картофите.

В крайна сметка гладът от 1785 година кара французите масово да приемат картофите като храна. Така популярността им рязко скача и до 1795 те вече се отглеждат във всяка всяка градина, включително в кралските. С времето те започнали и да ги пържат и тогава картофът става кулинарна рок звезда. Това обаче се случва около 100 години след като белгийците вече се радват на блюдото.

Който и да е първи, факт е, че французите популяризират пържените картофи в САЩ и Великобритания, от което и името им на английски – „french fries“.

Днес белгийците, които са световния капацитет по пържени картофи, понякога предлагат ястието с чукнато яйце отгоре. Яйцето се слага, когато картофите се извадят от мазнината и така то се сготвя като жълтъкът му все пак остава течен, за да може картофките да се топят в него.