Опитът на САЩ да създаде радиационни лисици – едно тайно оръжие срещу японската агресия
След нападението на Пърл Харбър, “Уайлд Бил” Донован – лидерът на Управлението на стратегическите служби (УСС) – казва на своите учени, че е време да се отърват от врага си. Талантливите умове от своя страна измислят ред налудничави, но креативни идеи като например експлодираща смес за палачинки, запалителни бомби, закачени на живи прилепи, серуми на истината, с които да измъкнат информация от пленени японски войници, и може би най-странното от всички тях – спрей, който пресъздава миризмата на изпражнения. Сред всички тези проекти един от тях ще се окаже най-амбициозен, който ще отнеме много усилия и време – “Операция Фантазия”.
Тази идея е на Ед Селинджър, стратег в психологическите тактики и ексцентричен бизнесмен, занимаващ се с внос и износ от Токио. С работата си успява да се запознае отблизо с японската култура като учи езика, колекционира традиционни картини и дори има поглед над по-известните суеверия. Точно по тази причина е идеален кандидат за ответния удар.
Ед разбира, че японците вярват в китсуне, духове с магически способности, които приемат формата на обикновена лисица. В свои бележки пише: “Причината за това предложение е базирано на фактите, че модерният японски свят е суеверен, вярващ в зли духове и неестествени явления, които могат да бъдат провокирани и стимулирани.”
Заблудени от беглата си представа за източноазиатските култури и вярвания, американците са по-наивни срещу японските си врагове, отколкото за европейските и са убедени, че планът им ще проработи. В действителност, обаче суеверията на японците наподобяват тези на всеки друг народ. Когато се стига до разработване на фалшиво китсуне, служителите в УСС измислят различни планове.
Първоначално решават да създадат злите духове под формата на балони, които да летят над японските села и да сплашат хората там. Наемат компания, която да се заеме с направата на инструмент, който да пресъздаде страшните звуци на лисица, които да съвпадат с тези от легендите. Също така наемат парфюмерия, която да се опита да създаде специфичен лисичи аромат, който Селинджър по някаква причина мисли, че селяните ще могат да разпознаят и да се изплашат. Въпреки всичките усилия, вложени в този проект, скоро е прекратен.
Вместо това решават че по-логичният вариант ще е да заловят лисици от Китай и Австралия, да напръскат козината им със светеща боя и да ги пуснат из селата. Този проект представя редица препятствия като например видът на боята, който ще използват. Корпорацията по радий на Американските щати представя отговора, който съдържа в себе си – радий. За времето си здравословните рискове от опасното вещество са ясни на американците след случаите с радиоактивните момичета, които ръчно използват радиоактивната боя, за да очертават циферблата на часовниците. Независимо от това УСС продължават с операцията.
Сега се сблъскват с друг проблем – как веществото ще остане по козината на животните за дълго време? За отговори е потърсен Хари Нимфъс, ветеринар в Централният зоопарк. По време на кариерата си се сблъсква с много различни случаи като например парализиран слон или канарче със счупен крак, но никога няма подобна задача. За тази цел експериментират с американски енот, който е повече от щастлив да участва в замяна на ежедневни лакомства. Малкият доброволец е държан под ключ и надалеч от погледа на минувачите. След няколко дни, прекарани в обикновени забавления, видимо боята се е запазила по кожата на животното. Сега единственото нещо, което остава е да изпробват новото си творение.
За да разберат дали планът им ще проработи решават да пуснат 30 от боядисаните лисици в парка Рок Крийк във Вашингтон. Тук логиката им е, че ако американците се изплашат, то тогава японците със сигурност още повече ще са потресени от видяното. Една лятна вечер през 1943 година служители на УСС пускат животните и получават задоволителни резултати. Когато местните виждат призрачните четириноги са объркани и изплашени и отказват да продължат по пътя си през парка. Един посетител е толкова обезпокоен, че уведомява полицията в околността.
Въпреки че получават желания ефект сега изниква друг проблем – как ще прекарат лисиците на японският бряг. Първоначално идеята им е да пуснат животните в океана и да ги оставят да доплуват до другата страна. Агентите нямат много опит и отново търсят Нимфъс за съвет относно плаването на лисицата. Според ветеринаря, стигането до другия бряг няма да е проблем. За всеки случай решават да подпомогнат новата порода. Правят експеримент като прикрити от утринната мъгла с малка лодка придвижват животните до средата на заливът Чесапийк. Поставените в малки клетки четириноги стават неспокойни, когато двигателят на лодката е спрян. Едно по едно са хвърлени в студената тъмна вода да се преборят сами с вълните, с риск някои от тях да умрат.
За щастие, всички успяват да стигнат до сушата, но докато изминат разстоянието, водата е измила по-голямата част от боята по телата им, а още по-лошата работа е, че инстинктивно лисиците започват да ближат козината си и да свалят допълнително лъскавото покритие.
Най-голямото предизвикателство за Ед е дали лисиците ще могат да стигнат до брега, но тогава идва въпросът какво ще направят, когато най-после се доберат до него. Животните не са дресирани, какво ги спира да побягнат в различни посоки към горите. За всеки случай при неуспех на оригиналния план геният се е запасил с боядисани норки, ондатри, еноти и койоти, които да заемат местата им. Но нещата не приключват дотам, защото стратегът продължава да измисля нови и нови подобрения на планът си.
Новата идея включвала създаването на плюшена напръскана със светеща боя лисица с главата на човешки череп, чиято уста е направена да се мърда. Заплашителната фигура ще бъде пусната във въздуха с балони или хвърчило. Ако светещият хибрид не сплаши достатъчно хората, Ед е осигурил и статисти, които да се преструват на обладани от злия дух и да говорят небивалици. Преди да успее да осъществи шедьовърът си, обаче “Операция Фантазия” е прекратена на 24 септември 1943 година.
Снимки: Wikipedia
