Няколко от най-странните теории за открития космос в историята

На 4 октомври 1957 г. Съветския съюз пуска в орбита своя Спутник и космическата ера започва. А с нея започва и въображението на мнозина за тайните на космоса. И тайните на световното правителство… Ето няколко въображения в тази посока.

Започваме с австрийският астроном Ханс Хьорбигер (1860–1931, на снимката горе) не вярва в звездите и в една своя доста влиятелна книга от 1913 г. изненадващо твърди, че Млечният път е направен изцяло от лед. Според Хьорбигер поредица от масивни ледени блокове с големината на планетата се носят там в космоса, обграждайки цялата ни Слънчева система в непроницаем бял пръстен. Светлината от няколко действителни слънца, които са отвъд ледения пръстен, минава през тях и кара масивните му ледени кристали да блестят като така дава на наблюдателите на Земята само илюзията за милиарди звезди в необятната тъмнина на вселената.

Други астрономи може и да се опитат да му покажат снимки на звездите на Млечния път, за да докажат своя случай, но Хьорбигер има прост отговор за всеки от тях: всички подобни изображения са просто фалшификати. Що се отнася до всякакви досадни математически възражения, които биха могли да бъдат отправени към неговото предложение, Хьорбигер има още по-прост отговор: „Математиката – казва той неведнъж – е нищо друго освен лъжи!“.

Пълната теория на Хьорбигер, изцяло без математически доказателства, е наречена Welteislehre или Световна теория за леда.

През стъклото

През 50-те години Джон Брадбъри, ортопед (тогава „хироподист“) от Великобритания, разработва нов вид телескоп, пълен с невероятните 15 лещи. Според Брадбъри колкото повече лещи има в телескопа, толкова по-добра гледка към небесата ще се получи. И неговият телескоп му позволява да види самия ръб на Вселената, който според него е правоъгълен, магнитен и направен от метал. Специалният му телескоп също така по някакъв начин позволява на Брадбъри да разбере, че Земята изобщо не е сферична, а е плоска отгоре, където живее човечеството, и полусферична отдолу, „като грейпфрут, пресечен наполовина“.

Що се отнася до Луната, Брадбъри казва, че тя е изградена от тънка обвивка от въглерод с дебелина 3-5 сантиметра и леко изпъкнала. Докато пътува през небето, той натрупва големи количества фосфоресциращ пластилин от някакъв неизвестен източник – все повече и повече всеки ден, докато не се покрива напълно с него, което довежда до това, което наричаме пълнолуние. След това, когато теглото на този пластилин става твърде голямо, то започва пък да отпада, докато не падне цялото и изобщо не можем видима Луната.

Една нощ през 1953 г. Брадбъри твърди, че вижда гигантски пръст от пластилин да излиза от върха на Луната, наистина забележителна гледка, но и такава, която никой друг не е успял да потвърди, тъй като никой друг астроном не притежава един от мощните му телескопи. Причината, поради която никой не притежава едно от тези устройства, е, че като гледа през толкова много стъкло, Брадбъри вижда само силно изкривени изображения, които никак не приличат на реалността.

Да паднеш на равното

Самюел Шентън (1903–71) е лидер на Международното общество за изследване на плоскаta земя (IFERS), което сам той основава през 1956 г. Любимата на мнозина „плоска земя“ на Шентън, според него, е най-добре описана като гигантска бисквита, заобиколена от голяма овална стена от кубчета лед. През 1962 г. Шентън обяснява основите на своята теория по следния начин: ‘Виждате ли, светът е плосък, като плоча. Той е стабилен и не се движи или върти.

Той е заобиколен от солидна ледена преграда и всичко това е на дъното на [цилиндрична] яма в това, което ние наричаме „Майката Земя“, която е равнина, толкова голяма, че е безкрайна. Когато пътуваш по света и се прибереш на същото място, това е като да обиколиш ръба на чинията.“ Освен това Шентън предполага, че изчезналите хора, които един ден напускат домовете си и след това никога не се връщат, може просто да са отишли ​​твърде далеч случайно и след това да са паднали от ръба на света, докато се опитват да се справят с ледената преграда.

Като се има предвид естеството на вярванията на Шентън, настъпването на космическата ера се оказва доста дразнещо за него. На 24 декември 1968 г. той наблюдава как НАСА извършва долна според него лъжа. Пред телевизионна аудитория от около 500 милиона, които гледат на живо, астронавтите от Аполо 8 обръщат камерата си към самата Земя, показвайки обезпокоителни доказателства, че тя е всъщност кръгла. Шентън обаче вярва, че Библията доказва, че Земята е плоска и прави извода, че тези кадри са просто „измамно наметало“ от НАСА, а до април 1969 г. изобличава екипажа на Аполо 8 в шокиращо интервю за Birmingham Evening Echo. Над нашата Земя, казва той, има огромна водна маса, от която към момента сме защитени от голям въздушен мехур. Атомна експлозия или гигантско земетресение може да накара този въздушен мехур да изскочи и светът отново да се наводни, както в дните на Ной. Шокът от второ „Голямо наводнение“, предсказано от Шентън, може да бъде толкова огромен, че да накара дискообразната плоска земя да се върне в неизвестната си досега оригинална форма…

Паднал ангел

През 19 век, преди да разполагаме с технологията да разберем наистина какви са условията на другите близки планети, между астрономията и спиритизма започват да се появяват странни връзки и самозвани екстрасенси твърдят, че са пътували до места като Марс и Венера, използвайки своите астрални тела. Например, през 1895 г. полковник Албер дьо Роша (1837–1914) – французин, който харесва както психически изследвания, така и хипнотизъм – е извикан да помогне на семейна приятелка, с псевдонима Мирей, която страда от някакво заболяване.

Знаейки за уменията му в хипнотизма, Мирей се надява, че дьо Роша ще може да помогне за облекчаване на страданията й. Той го направи, но по време на една трансова сесия Мирей твърди, че се издига през космическото пространство, което тя смята за светещо и пълно с „фантоми“, единият от които е неин приятел от детството на име Виктор. Мирей казва, че посещава Марс в астралната си форма, но един ден изглежда сякаш тялото й е внезапно завладяно от духа на Виктор.

Първоначално той е озадачен защо е облечен в дамски дрехи, но след като се успокои, Виктор обясни, че след смъртта си той живее сред планетите – форма на съществуване, за която може да даде малко информация извън любопитната подробност, че всички мъртви хора имат ръце, които функционират и като гениталии, или „органи за привързаност“. Според Виктор с течение на времето тези ръце се увеличават и често са приемани за ангелски крила, когато станат наистина гигантски небесни пениси. Може би е изненадващо, но полковник дьо Роша отказва да повярва на историята на Виктор.