Най-рядката риба в света се завръща

Червената риба Thymichthys politus е позната само от две малки рифови петна край бреговете на Тасмания, за които се смята, че са дом на около 100 възрастни екземпляра. Деградацията на местообитанията и изменението на климата заплашват вида с изчезване.

Но благодарение на размножителна програма през 2023 г. те посрещат 21 малки.

Това е вторият път, в който червените риби сe развъждат успешно в плен, и дава началото на ново поколение, което представлява 1/4 от дивата им популация. Майките се грижат за яйцата си, докато те се излюпят след около 50 дни.

Целта? Да се пуснат тези бебета в природата и да се подсили популацията им. Преди обаче да могат да плуват в голямата вода, те трябва да завършат училище за рибки.

„Училището за рибки е инициатива, финансирана от нашите поддръжници от Фондацията за най-застрашените видове в Австралия, и има за цел да развие „улични“ умения у рибките, които са отглеждани в плен“, казват експертите от Университета на Тасмания д-р Джемина Стюарт-Смит и д-р Андрю Тротър.

„Това включва въвеждането на по-сложни местообитания, други видове и условия, с които те вероятно ще се сблъскат в природата. Всъщност това е период на аклиматизация, който дава възможност на рибите да научат естествено поведение, като например намиране на храна, търсене на убежище, взаимодействие с други видове и ориентиране в морето. Целта е да се увеличат шансовете им за оцеляване след пускането.“

Дори да се стигне до етапа с хайвера, това е сложна задача за екипа, тъй като все още има много неща, които не знаем за най-рядката риба в света. Например, едва наскоро научихме как да различаваме мъжките и женските екземпляри, което – както можете да си представите – е полезно да се знае, когато се опитваме да сдвоим възможни партньори. Също така не е ясно какви точно признаци от околната среда използват тези риби, за да разберат кога е размножителният период, но въпреки това екипът е станал свидетел на две успешни размножавания в плен.

Трудностите не свършват и след излюпването на малките. Когато се появят като напълно оформени 10-милиметрови рибки, храненето и грижите за тях са предизвикателство сами по себе си.

С любезното съдействие на Тайсън Бесел

По думите на Стюарт-Смит и Тротър те имат и страхотни характери: „Те са чудати малки същества, които изглежда са доста социални – често се срещат заедно в дивата природа. Освен това те ловуват от засада, тоест „седят и чакат“ на морското дъно, така че прекарват по-голямата част от времето си в неподвижно състояние. Но също така използват плавници за комуникация, която често е насочена към нас, хората, въпреки че не разбираме какво се опитват да ни кажат!“

Възстановяването на вида няма да е лесно, тъй като ако не се възстанови морското му местообитание, от което се нуждаят, за да се размножават, видът ще остане уязвим. Въпреки това, увеличаването на дивата популация с новобранци от програмата е стъпка към връщането на червената морска риба от ръба на пропастта.

„Червените риби представляват част от естествената екосистема и са ендемични за Тасмания“, заключават Стюарт-Смит и Тротър, „така че загубата им би означавала загуба на част от нашите уникални природни ценности и биоразнообразие.“