Наистина ли откриха скелет на великан в Еквадор
Вече е 21-ви век, но конспиративните теории за „отдавна изгубена раса от гиганти“ все още се лансират добре. Слуховете за един такъв колос наскоро се появиха в Южна Америка, където се твърди, че е открит огромен хуманоиден скелет. Домашните баш археолози обаче трябва да приемат това диво твърдение много критично.
В ново изследване антропологът Николас Ландол разглежда твърдението, че наскоро е открит скелет на гигант в тихо еквадорско село. Макар да е вярно, че тук е намерен стар скелет, Ландол стига до заключението, че оценките за височината на индивида са силно преувеличени.
Така нареченият „гигант от Жулкуй“ е открит в началото на 2019 г. от геолога Теофилос Тулкеридис и археолога Флоренсио Делгадо близо до село Жулкуй в еквадорската провинция Манаби.
Предполага се, че индивидът е живял някъде по време на културата Мантеньо-Хуанкавилка (1200-1600 г. сл. Хр.). Голяма част от физическите останки са били изгубени, но дуото успява да възстанови лявата лакътна кост, лявата лъчева кост, двете раменни кости, двете бедрени кости и фрагментирани части от костите на долните крайници на индивида.
По-късно същата година документалната поредица „Code of the Wild“ излъчва епизод, наречен „Изгубената раса на гигантите“, в който Делгадо и Тулкеридис са интервюирани за своето откритие.
Водещите твърдят, че приживе индивидът е бил висок приблизително 2,1 м, което би било забележително за човек отпреди повече от пет хилядолетия. По-нататък те интервюират местното коренно население Саласака, което разказва фолклорната си история за канибалски гиганти.
Има обаче основателни причини да се подозира, че оценката на ръста в документалния филм е силно преувеличена. Ландол разговаря с Делгадо, археолога, направил откритието, който обяснява, че костите са измерени с „елементарна техника“, тоест само ролетка.
„Като се има предвид количеството дезартикулации, които останките на индивида могат да преживеят чрез тафономичните процеси, подобна техника може да се окаже проблематична“, пише Ландол.
Документалният филм показва графика на екрана, която показва, че бедрената кост е била дълга почти 61 см, много по-дълга от средната мъжка бедрена кост, която е по-малко от 45 см по онова време. Изглежда обаче, че това е било предположение, основано на предполагаемия ръст на лицето, защото Делгадо потвърди, че никога не са правили подобно измерване на тази кост.
За лош късмет по-голямата част от останките са унищожени и преместени по време на дъждовния сезон през 2023 г., което означава, че пълноценно научно изследване вече не е възможно. За щастие, лявата бедрена кост е възстановена, напълно непокътната с изключение на няколко драскотини.
Повторната ѝ оценка показва, че тя е била с максимална дължина 40 см, което е малко по-късо от тази на средностатистическия човек.
Въз основа на дължината на костта новият доклад заключава, че индивидът вероятно е бил висок между 153,34 и 162,37 см.
