Могат ли птиците да предскажат природни бедствия

Преди 5 години офицерът на френския флот Жером Шардон слуша радиопредаване за необикновеното пътешествие на пъстроопашатия крайбрежен бекас, птица, която мигрира на 14 000 километра между Нова Зеландия и Аляска. В работата си като координатор спасителни операции в Югоизточна Азия и Френска Полинезия, Шардън разбира добре колко коварно би било това пътуване, тъй като свирепите бури често тормозят тихоокеанските остров. И все пак някак си пилетата системно минават през района невредими. Чардън се чуди дали изследването на навиците им може да помогне на крайбрежните общности да избегнат бедствия. Може ли проследяването на птиците да помогне за спасяването на животи?

Миналия януари екип от френския Национален природонаучен музей, финансиран предимно от френското министерство на въоръжените сили, започва експерименти, предназначени да проверят идеята на Шардън. Изследователи от новия проект Kivi Kuaka, ръководен от Фредерик Жиге, орнитолог от музея, оборудват 56 птици от пет вида с най-съвременна технология за проследяване на животни. Френският флот изпраща екипа до отдалечени атоли и острови във Френска Полинезия, където учените прикрепят GPS тагове, които предават местоположенията на птиците до Международната космическа станция, която прехвърля данните обратно на учените на Земята. Така те могат да следят птиците, докато се хранят, мигрират и почиват – през цялото време с очакването да видят как реагират на природни бедствия.

Проектът Kivi Kuaka се фокусира върху способността на птиците да чуват инфразвук, който според изследователите е най-вероятният начин, по, който птиците биха се ориентирали за бури и цунамита. Инфразвукът има безброй източници, от светкавици и реактивни двигатели до носорози. Дори самата Земя генерира непрекъснат инфразвуков шум. Макар и рядко да се измерва, е известно, че цунамито генерира и инфразвук и този звук се движи по-бързо от самото цунами, което би го издало.

Има някои доказателства, че птиците избягват бурите, като слушат за инфразвук. В проучване от 2014 г. върху златокрилата червейоядка в централната и югоизточната част на Съединените щати, учените са записали наблюдават т. нар. евакуационна миграция, когато птиците се отклоняват до 1500 километра от курса си, за да избегнат торнадо, което убива 35 души и причинява щети за над 1 милиард долара. Птиците се отклоняват най-малко 24 часа преди торнадото, от което учените заключват, че са чули бурята от повече от 400 километра.

Идеята, че птиците бягат от цунами, от друга страна, се основава предимно на разкази от едно цунами от Индийския океан през 2004 г., когато оцелелите съобщават за големи количества птици, които се ориентират към вътрешността на страната преди смъртоносната вълна. Жиге казва, че идеята има смисъл от еволюционна гледна точка, тъй като птиците, оцелели след цунами, биха били по-успешни в размножаването.

Ако птиците, изследвани Kivi Kuaka, са в състояние да възприемат инфразвук, генериран от тихоокеански бури или цунами, учените подозират, че те ще предприемат постъпки, за да ги избегнат. Проследяването на това поведение и научаването да се идентифицират специфични за цунами решения на птиците, ако има такива, може да помогне на екипа да разработи система за ранно предупреждение за бедствия, казва още Жиге.

За екипа на Kivi Kuaka цунамитата за от основен интерес; спътниците и компютърните модели вече могат да предвиждат урагани и тайфуни с точност. Но бурите, произвеждащи инфразвук, са полезен тест, защото са по-чести от цунамитата. Ако маркираните птици ги избягват, това дава допълнителни доказателства, че те биха могли да служат като сигнализация.

Екипът планира да маркира още стотици птици в Тихия океан, за да не изпусне потенциално цунами. „Мисля, че ако се появи една вълна по островите, да, би трябвало да получим данни от различни видове на различни места, за да видим дали има някакви характерни поведения“, казва Жиге. „Това определено би означавало, че си струва да продължим да маркираме и да разработваме местни системи, за да анализираме птиците по-добре.“

Ученият, който изучава цунамитата, Еди Бернард, бивш ръководител на Тихоокеанския център за предупреждение за цунами и Националната лаборатория по морска околна среда на Тихия океан, е видял през кариерата си голямо количество идеи за прогнозиране на цунами. Той смята, че истинската надежда за създаване на технологията за предупреждение, е тази, която той е помогнал да се разработи и която вече се ползва. Известна като Дълбоко океанска оценка и докладване на цунами, системата разчита на високочувствителни сензори за налягане, закотвен към морското дъно, които комуникират с шамандура на повърхността, която пък си говори със спътник. Системата открива разлики във вълните цунами до 1 сантиметър – ниво на чувствителност, което според Бернар решава проблема с фалшивите сигнали, които тормозят досегашните технологията за прогнозиране на цунами.