Коя е най-лошата година в историята на човечеството
До този момент сме сигурни, че нито един човек не харесва начина, по който 2020 година се развива. Все още сме в обятията на глобална пандемия, нито един икономист не вижда особено светло бъдещето на света, предстоят избори, както в Европа, така и в САЩ, които ще повлияят на световната история, а погледите към Китай продължават да бъдат особено критични.
До този момент е повече от сигурно, че нито един човек не забелязва особени позитиви в тази година. Най-вероятно и мнозина я наричат най-лошата година, в която човек може да живее, ала историците са на друго мнение. Сериозното количество катаклизми, които са оставени в архивите могат да послужат за идентифицирането на най-лошия период в човешката история. И още по-тъжното е, че дори и в тази категория има достатъчно претенденти.
Нека започнем с Втората Световна война, а след нея добавим и предишният глобален конфликт. Допълваме с испанския грип, който успява да редуцира сериозно популацията на света. А може би е редно да поставим и чумата в категорията. Всички тези преживявания са оставили своя белег и са променили многократно облика на света, но в никакъв случай не могат да се категоризират като претендент. Оказва се, че най-жестокият миг от човешката история се е случил преди много години. Трябва да върнем календара в далечната 535-536 г. Какво е толкова мистичното за този специфичен период от време?
Според древните историци и самият Прокопий – един от най-уважаваните византийски архиватори – времето се променя толкова рязко, че принуждава човечеството да се изправи пред изпитание, за което изобщо не е подготвено. В неговите архиви е написано, че мистериозна мъгла е покрила цяла Европа, Близкия Изток и отделни части на Азия за период от 18 месеца. Самият учен споделя, че Слънцето не можело да топли, а светлината му успявала да пробие дебелата мъгла като лунен лъч. И докато една година хората са успели да издържат, следващата продължила с понижаване на дневните температури до едва 1.5-2.5 градуса по Целзий, при това в топлите месеци. Много скоро започнал да пада сняг посред лято в Китай, всички плантации там били унищожени и започнал масов глад.
Галските архиви също споделят подобен феномен и пишат, че в следващите 3 години не могат да произведат хляб. И малко след това на римското пристанище акустира кораб, където целият екипаж е заразен с чума. Не случайно в архивите въпросният период присъства като „Тъмните векове“. И тук остава само един въпрос: откъде започва всичко? Екип анализатори с Майкъл МакКормик начело, започват изследване и събират информация около Швеция и гледчарите в северната точка на света. Тяхното заключение е, че след като намират сулфат и други странни елементи по ледниците в Исландия, най-вероятно някъде е избухнал вулкан във въпросния исторически период.
И докато следващите природни катаклизми са били далеч по-леки, Европа преживява един от най-тежките си периоди. Първо трябва да се бори с глада, а след това да намери и лечение от чумата. В следствие на всички тези главоболия, светът може да се изправи и да започне някакъв икономически подем едва през 640 г – близо век от избухването. Следователно все още не можем дори да се доближим до въпросният период, чийто основни проблеми са успели да допринесат за по-сериозните удари.
Това, което учените откриват е сулфат, чийто следи остават завинаги по северните точки на планетата. Подозренията за източника на експлозията падат върху вулкана Рабаул в Нова Гвинея. И така с промените на климата, а след това и с демографския спад, човечеството има минимални шансове за оцеляване, но въпреки това успява. Продължаването на цивилизацията става единствено и само с много човешки жертви. И докато човечеството в онзи период не е можело да намери отговори на проблемите, днес ситуацията е много по-различна и със сигурност не прилича на 536 г.
Заглавна снимка: By Taro Taylor edit by Richard Bartz – originally posted to Flickr as End Of Days, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6113476
