Още от Chronicle
Луц и по-малкият му брат Хайнц израстват заобиколени от животни като първо се грижи за малки същества като зайци. И докато момчетата се учат, зоолозите в цяла Европа обсъждат ролята на човека в предотвратяването на изчезването и създаването на нови животински видове.
„Този дебат се роди от нещо, което днес бихме считали за доста странни експерименти. Хората се опитваха да размножават лигери и тигони“, казва Клеменс Дрисен, изследовател по културна география в Университета за изследвания Вагенинген в Холандия.
ЛИГЪРЪТ – ПЕРФЕКТЕН ХИЩНИК, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ВИРЕЕ В ДИВОТО
Докато въображението на животновъдите се вихри с мисли какви нови видове да създаде, европейският бизон, известен като зубър, е застрашен от изчезване в дивата природа. Учените започват да обмислят ролята, която могат да изиграят зоологическите градини, за поддържане на този вид, а и други.
Трябва ли зубърът да се съживи, като се използва американски бизон за разплод? Ще се счита ли полученото потомство за зубър? Вече пораснали, братята Хек се потопяват в същите въпроси.
Луц Хек
Турът е порода говедо, което изчезва през 1627 г. заради прекомерен лов и конкуренция от домашните говеда. Братята вярват, че могат да пресъздадат животното чрез селектиране на съществуващи видове говеда по формата на рогата, окраската и поведението, и след това да ги развъдят, докато получи нещо доближаващо първоначалното животно. Това се случва преди откриването на ДНК, така че всичко, което братята имат като информация за туровете, е от археологически находки и писмени записи. Те вярват, че щом съвременният добитък произхожда от тура, различни породи говеда все още имат чертите от по-древните им предци.
Братята обикалят континента, избирайки всякакви животни – от бикове за корида в Испания до унгарските степни говеда – за да създадат своя тур. Те изучават черепи и пещерни рисунки, за да решат как трябва да изглеждат животното и до средата на 30-те години двамата вече претендират за успех в начинанието си. Говедата са високи с големи рога и агресивен характер и способни да оцелеят с ограничени грижи от хората. Животните са разпространени из цялата страна – от Мюнхенския зоопарк до горите на съвременните Полша и Русия.
Екземпляр от туровете на Луц
Но въпреки споделения им интерес към зоологията и животновъдството, пътищата на братята се разделят значително, когато нацистите се идват на власт. В началото на 30-те години Хайнц е сред първите хора, интернирани в Дахау като политически затворник заради съмнения за членство в Комунистическата партия и краткия си брак с еврейка. Въпреки че е освободен, ясно е, че той никога няма да спечели от нацисткото управление, нито изглежда, че подкрепя тяхната идеология, фокусирана освен върху расовата и върху чистотата на природата и околната среда.
Луц пък се присъединява към нацистката партия още в началото на управлението й и си печели мощен съюзник: Херман Гьоринг, вторият командир на Адолф Хилтер. Двамата мъже се сплотяват заради споделения им интерес към лова и идеята за възстановяване на немските природни пейзажи на предците им. Гьоринг трупа политически титли като салфетки и служи на много позиции едновременно: той е премиер на Прусия, главнокомандващ на Луфтвафе и капитан на Райх Хънт. Именно в това последно положение през 1938 година той назначава Луц за отговорник по защита на природата.
Екземпляр от конете на Луц
Люц продължава със своите опити за развъждане с подкрепата на Гьоринг, експериментирайки с тарпани (диви коне, чиито потомци, създадени от Хек, съществуват и до днес) и зубъри. Творенията му са пуснати в различни гори и ловни резервати, където Гьоринг може да се отдаде на мечтата си да пресъздаде митични сцени от немската епична поема „Песента за нибелунгите“, в която героят Зигфрид убива дракони и други горски същества.
През 1941 г. Луц отива във Варшавския зоопарк, за да ръководи предаването на животните му в германски ръце. След като избира видовете, които биха били най-ценни за немските зоологически градини, той организира частно ловно парти, за да се отърве от останалите.
Понеже нацистите предполагат, че са преходното стъпало към възстановяването на арийците – за да се възстанови тази расова чистота природата трябва да се трансформира от замърсено пространство в нацистко пространство. Въпреки че има малко преки доказателства за участието на Луц в този процес, той кореспондира с Ойген Фишер, един от архитектите на нацистката евгеника.