Изменението на климата вероятно е довело до изчезването на западноевропейците

Макар че с лекота наричаме последния ледников период „ледников“, температурите са варирали доста. Това се е отразило на човечеството дори в тропиците, но в жестоко студената Европа промените са били много по-фатални. Нов начин за анализ на фосилни зъби от епохата дава представа за това как се е променяло населението на европейските ловци-събирачи до появата на земеделието.

Представителите на човешкия род са живели на нашия континент от много дълго време, но доколкото ни е известно, съвременните хора – хомо сапиенс – за първи път са опитали късмета си там преди 54 000 години. Те не се задържат, но след това преди около 45 000 години се стига до по-трайно заселване.

Тогава светът е бил по-студен, но и е продължавал да застудява, докато не достига пика си преди около 25 000 години по време на т. нар. последен ледников максимум (ПЛМ). По това време по-голямата част от Северна и Централна Европа са били покрита с ледници. Въпреки това д-р Ханес Ратман от Университета в Тюбинген и неговите съавтори смятат, че са разбрали как приближаването на тези ледени стени се е отразило на населението на юг.

В продължение на почти 20 000 години след достигането на съвременните хора до континента екипът установява, че населението на Западна и Източна Европа е било тясно свързано помежду си. „Тази констатация е в съответствие с предишните ни познания от археологически проучвания, които установиха широко разпространени сходства в каменните инструменти, ловните оръжия и накитите и въобще изкуството от различните региони“, казва в изявление съавторът на изследването д-р Джудит Байер.

Авторите обясняват това с открития степeн ландшафт, подобен на съвременна Украйна, където стадата от различни бозайници са формирали основния хранителен ресурс и съответно пътуването е било лесно и често се овенчавало с награди. Условията са били по-студени, отколкото когато съвременните хора за първи път са се преместили в района, но първоначално скромното понижение на температурата е било съпроводено с увеличаване на гъстотата на населението.

След това, преди 28 000-14 700 години, популациите на Изтока и Запада се разделят. И двата региона претърпели сериозен спад като в този процес загубили голямо генетично разнообразие и рискували кръвосмешение.

„Тази драстична демографска промяна вероятно е била причинена от мащабни климатични промени: Температурите през този период са спаднали до най-ниските стойности за целия горен палеолит и са достигнали кулминацията си в последния ледников максимум – време, когато ледените покривки са били най-големи по площ и са покрили по-голямата част от Северна и Централна Европа“, казва Ратман. Тъй като земите, които не са били напълно заледени, се превръщат в тундра, наличния дивеч се променя.

Оцелелите се изолирали в рефугиуми (район незасегнат от климатични катаклизми), където условията били малко по-благоприятни, без да могат да достигнат до най-близките си съседи в отдалечените долини.

Въпреки че повечето от тези твърдения вече са били подозирани въз основа на други доказателства, екипът открива доказателства за нещо ново. Те смятат, че в някакъв момент около ПЛМ населението на Западна Европа е изчезнало напълно. Когато регионът отново станал обитаем, там са заживели потомците на тези, които са оцелели в Източна Европа.

„Археолозите отдавна обсъждат влиянието на климатичните промени и свързаните с тях нови условия на околната среда върху демографията на ловците-събирачи по това време“, казва Ратман. „Поради ограничения брой налични вкаменелости и често лошото им молекулярно запазване за анализ на древна ДНК е много трудно да се направят заключения за влиянието на климатичните фактори върху миграцията, нарастването, намаляването и изчезването на населението.“

Зъбите обаче са по-здрави от всичко останало в тялото. Следователно имаме много повече вкаменелости от тях. Понякога на екипите по криминалистика се налага да идентифицират жертвите на престъпления или бедствия по техните зъби; Ратман и колегите му достигат до заключенията си, като правят нещо подобно за един континент, използвайки зъбите на 450 души, живели в Европа преди 47 000 до 7 000 години, за да установят връзките помежду им.

„Тези черти са наследствени, което означава, че можем да ги използваме за проследяване на генетичните връзки между хората от ледниковата епоха, без да е необходима добре запазена древна ДНК“, казва Ратман.

Екипът дори е използвал снимки на фосилни зъби, унищожени през Втората световна война, тъй като белезите са видими, без да е необходим микроскоп.

След това тези данни са преминали през алгоритъм за машинно обучение, за да се определят най-вероятните връзки между хората, на които са принадлежали зъбите. Авторите признават, че извадката им е ограничена за определени места и периоди, което оставя място за известна несигурност, особено когато тя противоречи на предишни изследвания с други методи. Въпреки това по-голямата част от заключенията им са в съответствие с предишни открития, основани на оцелели ДНК и културни предмети, и те се надяват, че откриването на още зъби ще подобри допълнително доверието.

Ратман, Байер и колегите им изследват време, когато именно студът е бил този, който е тласкал човешките популации към ръба или отвъд него. Фактът, че нашата нова заплаха е топлината, не означава, че техните открития нямат значение.

„Трябва спешно да се поучим от нашето минало, ако искаме да се справим със сложните екологични проблеми на бъдещето“, казва Ратман.